автор: betina

Прочети ми правата - ще мълча, обещавам...
Знам си второто аз - своенравно, различно,
искам дозичка прошка и да се надявам -
та дори да изглеждам параноично.
Колко пъти се мъчих аз, вълк в овча кожа,
до гледачки достигнах да ми гледат на карти.
Нее, не съм омагьосана – двупосочно съм сложна -
уж миньон, а не кротвам в заземени стандарти.
Как небето си ширно да сломя на колЕне,
да се моля за нещо, по презумпция, мое?...
Ти, човекът до мен, си човек неспокоен -
моят фар под прикритие в колебливи усои.
Не, не ми се присмивай, че пера ми поникват...
На орлица са, вярвай, а орлите го могат...

Да ти сготвя по Звездев,... нали това искаш?
Затопли ми леглото и... не хъркай, за бога...

28.02.2011
На Б.