Над челото си издигам кундалини,
скрижалите ми ще останат с мен,
не съм била от древните брамини,
а пътят ми не е от херми* окрилен.
Не следвам онзи с крилатите сандали,
И шапката с крила, транспортьор на души,
но имам своята християнска вяра
и съм в хармония със себе си почти …
Обител бях на нов живот и вече,
виждам как расте пред мен,
колко нежно – мама, ме нарече
и как осмисли хаотичния ми ден ...
* “херма”-квадратен или правоъгълен стълб от камък или бронз, с бюст на Хермес на върха, обикновено с брада и еректирал фалос в основата.