автор: galiakara

Вдишвах озон с пълни гърди.
Разтварях ритмично криле
и пърхах на воля - нагоре, нагоре
Сладък сън на невинно сърце...

-.-.-.-

Егоистично човек е устроен-
тъжен ли е - трябват му хора
Сам иска да бъде
когато е в полет...

-.-.-.-

Завиждам на птиците, че умеят да летят
Нищо, че живеят по-малко от хората
Без жал бих дала всичко в света,
за да имам техния полет...

-.-.-.-

Мили мой, птици искам да бъдем-
в облаците да се реем и любим
Нощта за нас да е звезден ден.
От вечността - миг да не губим...