„Искам да си поиграя още малко!”
(Не)известно дете
Изпий си виното
и тръгвай
казва профилът ти
небрежно
светулките кихат в тъмното
опрели блестящи нослета
на прозореца
гледат мълчанието
дето неволно и твърдо
ме мачка
на канапето в стил „Незнамсикойси”
(изискано, бейби!)
потъвам
през кожата
през метала
втечнена
надолу
все по-малка
все по-прозрачна
кристално човече
пълно със страх
и любов...
през червеното ми коремче
виждаш света
и терасата на съседите
„Нищо не искам”
шепнеш
„Нищо не искам”
нежно
„Нищо не искам”
отблъскваш
„Нищо не искам”
красиво
надолу
надолу
все по-малка
все по-прозрачна
все по-червена
капвам...
Чу ли?
Чу ли?!
Вече съм винена капчица –
гроздов сок за тъжни светулки
влюбени
пощурели
само да се изпия
само да ме изпиеш
и тръгвам