Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Полека повяхват жените, които обичахме. Потъват искрици в очите им, още ни парят.
Те знаят – все още – дълбока вода ни привлича.
Но ние сме само във бързей на някаква гара.
И тука се смеем, нарамили в сак битието:
- Звънни!
- Обещавам!
/Сред глъч на петнайсет години./
Адрес. Телефон. Но днес отпътуват, където
багажът е котва. И светлата лудост ще мине.
Жените, които обичахме мачкат умората
във груб пепелник. Не говорят разглезено.
И тръгват от страх, че нощта им врата ще отвори,
отдето и бог, а и дявол спокойно ще влезе.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 21
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 99732 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Късни гари" | Вход | 31 коментара (64 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Късни гари от ulianka на 25.02.2011 @ 20:25:54 (Профил | Изпрати бележка) | Ей това е! Знаех си аз, че няма къде да се скрием - и двамата са наясно/бог и дявол/, че ключът от вратата е под... изтривалката...:) |
Re: Късни гари от mariniki на 25.02.2011 @ 19:59:04 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | мъжете, които обичахме
със спомена бавно остаряват
на крайна гара ги чакаме
сбогувайки се с младостта си...
докосващ стих...с невероятно въздействие...
много, много ми хареса... |
Re: Късни гари от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 25.02.2011 @ 01:31:45 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Много хубав стих, мъжки...С редакцията по- добре е, мисля, по-меко и съпричастно звучи. Прав е Влади, че е готова песен.
Поздрав, Фифо! |
Re: Късни гари от ra4e-ton на 24.02.2011 @ 22:57:16 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса, phifo, особено последният куплет... Навя ми мисли и изводи, най-вече чувства... такива неща :)
Поздрави! :))) |
Re: Късни гари от roza1 на 24.02.2011 @ 21:33:00 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е, че ги помнят мъжете:)
Поздрави! |
Re: Късни гари от vladun (valdividenov@abv.bg) на 24.02.2011 @ 21:26:21 (Профил | Изпрати бележка) | Някой трябва да го изпее това! Страхотна балада!:) |
Re: Късни гари от anonimapokrifoff на 24.02.2011 @ 20:47:50 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е стихотворението. |
Re: Късни гари от mariq-desislava на 24.02.2011 @ 20:34:04 (Профил | Изпрати бележка) | Жената на средна възраст е висока вода - недостижима в покоя, който носи.:) |
Re: Късни гари от kameja на 24.02.2011 @ 20:30:03 (Профил | Изпрати бележка) | Почувствах го много близко, май и аз съм вече от тези жени. Написано е с любов, каквато и да е тя. Много са образите и. |
Re: Късни гари от phifo на 24.02.2011 @ 20:12:09 (Профил | Изпрати бележка) | Последна редакция: затворената сричка "им" в предпоследния стих става "ни". Подобрява произнасянето, а донякъде и смисъла.
Извинения! |
Re: Късни гари от ariel_b на 24.02.2011 @ 20:13:48 (Профил | Изпрати бележка) | Момчето, което обичах,
събира в шепи
опитоменото време....
Поздрави! |
Re: Късни гари от ATOM на 24.02.2011 @ 20:08:46 (Профил | Изпрати бележка) | гарите са си все там
но ние идваме ненавреме
аз не разбирам миналото време на "обичам"
но стихчето е много изискано |
Re: Късни гари от Kostaki на 24.02.2011 @ 19:33:49 (Профил | Изпрати бележка) | А гените на жените не се променят. Да ги обичаме и сега! |
Re: Късни гари от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 27.02.2011 @ 18:35:51 (Профил | Изпрати бележка) | Добре, че *мярнах* коментара... и веднага се *лог*-нах! Щях да те пропусна...
*Жените, които обичахме мачкат умората
във груб пепелник. Не говорят разглезено. *
Как ми се иска по-младите да могат *да усетят*, а това означава - да разберат...
Много добре казано, phifo!
Е,... Жените, които обичахме - ще те разберат!
То, си е написано за тях! :) , :) , :) , :)
;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) |
Re: Късни гари от Meiia (meiia@abv.bg) на 28.02.2011 @ 11:24:01 (Профил | Изпрати бележка) | багажът е котва
------------------
Ех, този багаж... нито реалния, нито душевния са лесни за носене, но и без тях лошо:(.
Дано не ми се сърдиш, че огледално ти отговарям:), но ме провокира. Ето:
Мъжете, които...
Мъжете, които обичахме, гаснат
бавно, под камара тягостни грижи.
Владеят нещата, не толкова властни
са вече. Над себе си виждат.
Мъжете, които трудно прощават,
когато не са им надеждите верни,
смирено на сенките си се завещават,
най-любимите да не осквернят
с неспасеното в себе си, с всичко,
което остана по старите гари.
Любими, любовници. Всъщност, самички.
В нощ непрогледна са сфетофари.
|
Re: Късни гари от stefka_galeva на 28.02.2011 @ 20:58:11 (Профил | Изпрати бележка) | И защо не ни обичате....вече...прекрасни стари мъже? И светлата лудост ще мине. Не исках да ми хареса:):) но...ми хареса! Поздрави:):)
|
Re: Късни гари от kristi на 28.02.2011 @ 22:40:31 (Профил | Изпрати бележка) | Филип, май и аз като ами ще реагирам, че обичана жена не може да повехне, но явно мъжката логика е друга. ))
И защото и аз съм писала за "жените, които обичахме." ще си позволя да го пейстна тук. Не сърдиш, нали?
Има една жена, която никога
не ми каза, че обича.
Тя
носеше смешна сламена шапка
береше цветя от прашните тротоари
танцуваше върху измислени от нея
стрелки на неспиращи часовници
разказваше че светът е лодка
и винаги е тесен за двама големи
надуваше балони и ги пускаше срещу вятъра
за да докаже че има вятър
разказваше с пръстите си всяко свое пътуване
завръщаше се винаги по- сама и сама
събуваше чехлите си за да боли по пясъка
всяка стъпка всяка дума всяко събуждане
което измиваше последния сън
и последното отиване за никъде
и последното завръщане от никъде
събираше в шепите си наранения пясък
и казваше, че той никога няма да изтече…
|
Re: Късни гари от sonnic на 01.03.2011 @ 20:17:23 (Профил | Изпрати бележка) | Истински точен образ, пресъздаден с внимание и нежност... Звучи носталгично, но е... може би и признание, и... поклон. Извинявам се, че досега не съм се отбивала в страницата ти... искрено съжалявам! |
Re: Късни гари от ASTERI на 16.03.2011 @ 22:37:55 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави и от мен!
Хареса ми! |
Re: Късни гари от yotovava на 11.08.2011 @ 00:15:26 (Профил | Изпрати бележка) | И как съм проспала тоя изумителен стих!!! |
Re: Късни гари от daro на 23.10.2015 @ 17:39:52 (Профил | Изпрати бележка) | ...жените от късните гари ще си ги обичам, докато съм жив... и когато
"мачкам" угарки по разсеяните перони... защото куфарите с
обещания, заминаха с колетните вагони, маестро Фиф :)
...обичам дълбоките води - в акваторията им няма дяволи(страхове),
когато сме се освободили от сладководни плитчини...
и ги оценявам - ценя те, друже... и отново ще се гмуркам в поетичното
ти безбрежие!
...(.) |
| |