автор: trink

Един народ отново днес гладува,
но тоз народ не ще да се бунтува.
Той тоз народ обича да кротува,
той май е свикнал само да робува.

Уж тоз народ обича свободата,
уж борил се е все за свойте правдини.
А днеска чака някой друг да си троши главата,
а той сеир да гледа само от страни.

Ей,прост народ,знай така нестава,
все някой друг съдбата твоя да кове.
Знай,че свободата даром се не дава,
за свободата трябва да се мре.

Един народ отново днес гладува,
но тоз народ е свикнал да търпи.
Недей ,недей приятелю умува,
че тоз народ сме аз и ти.

Как желая днес аз силно да извикам,
че ми писна от измами и лъжи.
И под байряка за борба аз да повикам,
всеки който за БЪЛГАРИЯ скърби.