автор: tomatroev

- Ало, Сине!
- Кажи, Тате?
- Мишо обади ли се?
- Мишо Бирата ли?
- Не бе, другия... Архангел Михаил.
- Не... Защо?
- Сигурно се е запил пак някъде... Абе, един номер ми даде, звъня, никой не вдига.
- Какъв номер?
- 4908287030.
- Кой му го е дал този номер?
- Свети Петър.
- Ясно. Това не е номер на телефон бе, баща ми, ЕГН е!
- Така ли?
- Така я!
- Изкуфяваме вече всички тук, време ни е за пенсия, сине...
- Няма страшно, тате, аз като дойда с моите хора, ще поемем бизнеса...
- Е, дойде време!
- Добре. На кого е ЕГН - то?
- На Муамар, на кого другиго, ти телевизия не гледаш ли?
- Ами аз два самолета вече пратих там.
- Сега ще пратиш трети! Имаш ли телефона на Кадафи?
- Имам го.
- Слушай, сега! Обаждаш му се веднага! Да се приготви...после отиваш с един самолет и го взимаш!
- Да го взема?! Че те в България ще го убият!
- И в Либия ще го убият...
- Ами тогава къде да го водя?
- Като излетите, ние с Аллах ще ви поемем...
- Защо бе, тате, искам още малко да остана на Земята! На, Премиер съм, Президент ще стана... А пък и три магистрали почнах, метро имам да довършвам...
- Оставяш всичко!
- Добре... Ама кажи ми поне защо?
- Ех, сине... ти чувал ли си приказката "Глас народен - глас божи."?
- Знам я...
- Виж сега: Тунис пламна ли?
- Пламна...
- Египет и Алжир пламнаха ли?
- Така е, пламнаха...
- Либия пламна ли после?
- Пламна, та изгоря...
- Виждаш ли? Затова вземаш Кадафи - и на небето!
- Добре де, Кадафи разбирам, ама защо и аз?
- Ами защото, сине, след Либия иде ред на България...
- Така ли?!
- Така я! Щом аз казвам...аз като кажа нещо...
- Ама как... те, българите, са кротки като добичета... Е, верно, по-бедни са от арабите, едвам преживяват и ровят по казаните, ама вече свикнаха.
- Така си мислиш! Те и либийците бяха уж кротки и свикнали...
- Верно...
- ...обърка се работата, сине...не стана така, както я мислехме...
- Аха...
- Затова звъни сега на Кадафи!
- Добре!
- Кажи му какво съм казал! Аз говорих с Аллах. Аллах, му кажи, каза да си събираш харема... да вземе там, каквото може - и на самолета!
- Добре!
- Като казах харема, ти колко жени имаш?
- Нямам. Имах една, ама си отиде...барабар с парите!
- Е, те, жените, са такива. Нищо, тук има много, друга ще си намериш...
- Тате, няма да дойда!
- А така, защо бе?
- Аз без жената мога, ама без футбола - не! Какъв ще този живот на небето без Бербатов, без "Челси", да не мога да ритам аз на игрището в работно време с приятелите...
- Това да ти е проблема! И тук има футбол, ти какво си мислиш?!
- Има ли?
- Гунди и Котков са тука, чакат те с отбора да ритате заедно...
- Е, така кажи бе, баща ми! Идвам, тогава!
- Чакам ви.
- Чакай, чакай малко...
- Сега пък какво има?
- Ами на кого да оставя държавата?
- На жена. Явих се аз вече на няколко ваши врачки - така да казват на народа...
- Жена? Мая или Кристалина?
- Не бе! Красавица.
- На Красавица да оставя държавата?! От ония там, поетите...
- Да, последен шанс, няма вече кой друг...
- Дали ще се оправи Красавица с българите?
- Божа работа: или ще ги оправи, или хептен ще ги затрие...