В шепи искаш да ме затвориш
да ме стоплиш с дъха си,
добро да ми сториш...
С длани искаш да обуздаеш
косите ми-непокорните,
икона от мен да изваеш...
С очи искаш да утолиш жажда,
дето те мъчи деня ти
и страх в душата поражда...
Търсиш в дома ми забвение
за своите стари грешки
залутан в съмнения...
Не съм твоето изкупление!
Искам да бъда обичана
както за първи път
Не само с думи наричана
а ЛЮБИМА пред БОЖИЯ СЪД!