автор: feniks

В пасажа
на закъснелите ни длани
те срещнах-
дъно,кладенчово,
от разрошени думи
хриле-безметежни,
пръсти-дълбинни,
желания-трепкащи,живи.
Най-хубавото
се крие във въздуха
на онова-Неизреченото,
тръгнало към теб
и бодящо устните,до кръв.
С червено извайваш
моето име в косите си,
в извивки от скули,
в танцуващи вени,
отвъд... нежност и небе,
там ме намираш