автор: Valens

Делника погълна ме! Изхрусках.
Подъвка ме, подъвка ме и ме изплю...
А Празника погледна ме с погнуса,
фръцна се и ни се видя повече, ни чу.

Кална локва се закиска
и ме целуна с мазни пръски.
Небето с сабя ме притисна.
/Дуелираха се облаците дръзки./

Огледах се във счупеното огледало,
на хиляди парченца разпилях...
Прегърни ме, мили, да съм цяла!
Обичай ме, да съм пак Аз!