автор: vorastak

Действително споменът ми е отдавнашен, защото е отдалечен цели 48 години във времето. Един мой съученик ме срещна разплакан, защото предстояло, заради кражба, да бъде вкаран в затвора. Като си спомних какви мъки изживяваше Николайчо по време на изпитите, дожаля ми за него и му обещах да направя нещо. Стотици пъти, заедно с него и аз изживявах мъките му, когато го изправеха пред черната дъска и той, горкият, освен с многото пот и мъртвешкото си мълчание, с нищо друго не можеше да докаже, че е жив! А освен това, кражбата не беше вече кражба, а временно прписвояване
с цел задоволяване на лични нужди. Ние, обикновените хора, все още наричахме деянието кражба, но държавата го възприемаше като присвояване, което в днешни дни е корупция, която пък ние обиктновените, не можем да престанем да я наричаме пладнешки обир!
Винаги много съм държал на обещанията си, заради което не съм годен за днешен пполитик. Срещнах се, както бях обещал, с мой приятел офицер от народната милиция и се уговорихме да ги сдрещна с Николайчо. След два дни другарскатка среща се състоя в дома на Кольо, която беше подплатена с доволно количество екстра домашна гроздова ракиа, червено пенливо вино и разни мезета, от които особено внтимание заслужаваха печеното агънце и няколкото буркана с "крокмач" - млечен специалитгет на моя роден край. Най-голямото неудобство, което изживях беше при поемането на "крокмача", заради опасността, заедно с него да не изям и някой от пръстите си!
Хапнахме, пийнахме и с това укрепихме нашата дружба. Особено важно нещо е да се създава и укрепва любовта между хората, а с такива другарски срещи те се създават и укрепват и то не ежедневно, а ежечасно! Днес вече тези понятия, като такива изчезнаха от речника на нашия език и като отношения между българите. Може би, именно заради това, с голямо умиление си спомних за преживяното от мени преди почти половин век.
Стоян, както се казваше моят приятел от милицията, накрая обяви личното си решение, че прощава прегрешението на Николай. Последният, почти разплакан, изрече своята изповед, която беше кратка, но изцяло истинска: "Бай Стояне, я ако не открадна, не моа да заспа"! Днес такова нещо не може да се случи, защото никой не си прпизнава нито корупциите, нито съучастието си в поръчване или изпълнение на различни неща, включително и убийство!? Днес всеки се позовава на личните си човешки права, които се защитават и от държавата, в лицето на президентството, законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и от свободната журналистика и партиите, които са дали обет в името на народа! Днес всичко се прави именно в името на народа!? В негово име, хората стават богати и пребогати, в негово име крадци и убийци се движат най-свободно между нас, че ни и управляват!? В името на народа, изчезва и самият народ! Всичкото това става, благодарение на една, едничка думичка, галеща нечии уши - демокрация.