автор: Gil-galad

диалог на осичката (~) и мен (*)

~
Събуди се, събуди се!
Чака първото кафе...
И усмихва се от Изток
бледорозово небе
*
ах, ти, луда, рошава жена
часът е още... още вчера
как така не го разбра
че се спи и спи в неделя

~
Събуди се, събуди се...
На прозореца сега
чука клон на гола вишна.
Иска да я облека...

~
Не съм рошава, а с къдри...
Непокорни и летящи...
Трябва с теб да си побъбря,
ставай бързо! Скачай в гащи!

~
Ще броя до три... И после..
После, сещаш се какво...
Ще те сдъвча със галошките,
Ставай, мое малко Зло

*
хубаво де, ставам, ставам
стига се прави на мама
как на Злото да се давам
пък било и то голямо

~
Не съм майка ти. Жена съм...
Да... Жената със кафето...
Малка буквичка безгласна.
Лека болка във сърцето...

*
че си жена ми знам отлично
бреме будещо, проклето : )
майка е жена прилична
без неделните вендети : ))

~
Караш ме да го забравя -
сутрешното ни кафе.
Колко време ни остава
да сме с тебе насаме?

*
до живот съм май обречен
ала късно е да вия
камъкът е виснал вече
на невинната ми шия : ))

~
Вишната навън ще чака ли
да й метна пухкав шал?
Мисля да не го протакаме
брачния ни ритуал

*
от вишната навън се почна
да се стигне пак без време
на мисъл знайна, точна
за брачното Неделно бреме

~
Правиш се на безразличен
към горката стара вишна...
Знам, че също я обичаш...
Но държиш се неприлично...

*
дума-ключ е тука "стара"
като връзката ни отесняла
във минало е вече нара
а неделята ми беше бяла

~
Ставаш ли или да идвам?
Майната му на кафето...
Бяла сутрин е и нара
ще ни носи към небето...

~
Влагаш много грозен смисъл
в хубавата дума "СТАРА"...
Скоро пак ще се разлисти...
И в очите ти ще пари...

*
идвам, то се е видяло,
дълг е - знам, че няма как
ама после да не си пищяла
че ще дремя с теб възнак