Обичам плътността на
Твоята усмивка точно
Тогава когато те съзрях
С чаровност тиха и блестяща
Ти потопи ме в този неизживян грях
Нима е грях да се влюбиш?
Просто заблуждение, може би.
Но крехките маргарити
Не крият заблуда на щастливите сълзи.
Натежалият въздух от твоите
Картини от тамян, спомени ражда
Танцуващи завладяващо и леко
Утоляващи моята жажда.
Топлината на хималайския чай
Обвивайки моето сърце
Връща плътната усмивка
Носена сякаш от хиляди ръце.