Гот
Е, очевидно е, че съм аз. Шибани проститутки. Какво, за Бога, може да е ? Сега обаче трябва да се крия.
-Защо, мамка му, ме зяпаш бе пухкав?- Насрах дебелия нърд, с който се оказах в купола.
Защо, мамка му, се вързах на акъла на Пешо, да ги забършем на околовръстното. Дали ще започне да ме боли? Като го опипвам още нищо му няма...
Не трябва да изглеждам подозрителен. Всичките кифли ме следят.
Влязохме в хамбара и той се оказа стая, широка колкото вагината на хипопотам. В центъра бяха струпани дървени кутии и започнахме да ги разопаковаме.
***
Мирена
Всички изглеждаха сякаш получавам по-голяма заплата от тях, освен може би Елена. Веднага и научих името.
-Здравейте, госпожице!- Мислеше да си даде багажа на прегърбения плужек пред нея, но се съмнявам, че той е достатъчно разсъдлив да се сближи с нея.- Нека аз ви помогна с багажа.
-Заповядай.- Каза тя и ми ги връчи.
Глупаците твърдят, че се подмазвам и така нататък, но истината е, че просто уважавам преуспелите. Нима има нещо лошо в това да се учиш от умните?
-Кой мислите е болния?
-Знам, че не съм аз. Ти ли си?
-В никакъв случай, госпожице! Ей, ти!- Извиках към някакво дебело момче.- Спри да се размотаваш. Ела да ни помогнеш с торбите.
Изпитах момент на объркване. Защо тя е единственият човек с торби наоколо?
***
Жоро
Втурнах се да помогна на момичетата.
-Да, разбира се! Просто се бях заблял.- Ухилих им се неловко. Симпатичното момиче, което ме извика, ме погледна за момент, но като усети, че другото(по-красивото) не ме гледа, се втренчи напред. Мисля, че бях влюбен. Бе като фея! Щях да си представям как я спасявам от дракони и правим любов в замъка ми цяла вечер.
Ох! Пак съм се обринал по гърдите. Но този път изглежда като звездички в небето! Любовта прави всичко толкова красиво!
-Аз съм писател.- Казах гордо, но никой не ми обърна внимание.- Искате ли да ви разкажа някой разказ?
Скоро пристъпихме в хамбара. Бе пълно с някакви дървени кутии, в които най-вероятно имаше храна.
На едната кутия беше изчегъртено нещо. " СФЕРАТА Е ШИБАН πρ ♂ "
-Какво е това?