Индигов прилив
в океаните на вечерта,
разлива се тъгата в стаите
на опустели къщи,
в градините им все така
цъфтят цветя,
тревите си говорят с вятъра,
лозите подивяват.
Тъгата е онази тъмнина,
която слиза
от баирите над селото,
далечен полъх
от голямата река,
камбанен звън
от свят, почти изчезнал.