автор: barona_36

На Галина Вълчева

"Жени и вино, вино и жени" -
не всеки избор неприлично лош е.
Но и животът гасне в съсипни:
да вдигнеш дом. А после - живи мощи.

А беше време, сочно като нар,
разляло кръв из вените ми сини.
И мисълта да стъпя пред олтар
проблясваше подобно гилотина.

E, аз не съм доспивал над слова.
Жени. Мавруд. И къс нетрезво минало.
Но тази, дето моя сън отвя,
прага на мойта къща не премина.

Тя ме целуна крадешком веднъж
и тръпно захароса мойте устни.
И сякаш ме провъзгласи за мъж,
когото след минута ще напусне.

И оттогава съм престъпно сам.
Жена си взех, деца да ми навъди,
да чопли мъката ми и да знам,
че би могло по иначе да бъде:

И в мрак, по-чер от шипков мармалад,
връз миглите да капе захар гъста,
додето търкули луната лят
от дъх горещ...венчален златен пръстен...