автор: galiakara

Някога те сънувах - с ласкави топли ръце
Някога бях твоят блян
Ти - моят момински свян
Някога имах мечти - бели птици в простора

Някога можеше да лети душата
без страх и умора...
Някога вдигах въздушни палати
и вярвах в тяхната красота
Някога имах добри познати-
не знаех що е болка и самота
Някога безгрижно се смеех
с вихрено темпо живях
Някога весело пеех-
да обичам и страдам успях
Някога толкова те обичах,
че вярвах в твойта любов
Някога в тебе се вричах
и тичах при първия зов
Някога в твоя измислен свят
бях недостижима луна
Някога нашият южен град
беше детската ни мечта...
Някога... толкова някога

Да можех да върна
това н я к о г а само веднъж
За миг отдалеч да го зърна...
Останалото... си го задръж...