автор: hipopotamswelosiped

Да разбереш, че си човек... Като за първи опит в литературния жанр, реших да започна с чужди думи, които наскоро прочетох, а още по - скоро разбрах...
Така де, не съм от най - бързите признавам, но и по бавни има! [може би не на свобода, но все пак съществуват... или може би са като НЛО-то - всички говорят за тях, но никой не ги е виждал... при всички положения, носят се легенди, а с малко късмет след врерме и за мен ще се носят! хмм мисля, че съвсем промених смисъла на скобата тук, но в това ми е чарът . един момент само да си спомня какво исках да кажа...]Тези думи, казани от едноименния герой Благолаж от повестта на Елин Пелин "Косачи" [така и не разбрах точния смисъл на това "едноименния", винаги съм мислела, че се употребява за хора само с едно име, като Мадона или Шер или Томиджери... както в случая е и косачът Благолаж] наистина стигнаха до мен, породиха много въпроси, за които не бях мислила до този момент. Запитах се "как човек може да разбере, че е човек" [интересно по какъв път съм стигнала до именно този въпрос...], как човек може да разбере дали изобщо съществува или не... Каква е отправната му точка? Всичко е въпрос на гледна точка - когато съм сама, другите ги няма, но за тях - мен ме няма. Същото е и с живота и смъртта, някой умира и за останалите той изчезва от лицето на Земята, но за него останалите какви са ? Какво изобщо е универсалното определение за реалност? Каква е дефиницията, валидна за всеки човек? Защо трябва да сме "здраво стъпили на Земята", като светът на мечтите е много по - хубав и изцяло подчинен на желанията ни, и защо на мечтателите трябва да бъдат давани етикети като "психически нестабилни" и да бъдат лекувани? Нима тези, лекуващите, покриват европейските изисквания за нормалност? Съмнявам се. Изобщо, съществува ли някой, способен да съди другите, отправна точка за добро и зло? И в това също се съмнявам. Но, започнем ли да мислим по този въпрос, най - многото да свършим в онези, гореспоменати места, където отиват всички изрбрали друг начин на живот, "ненормален". Разбира се, голям процент от тези хора са си просто луди. Дотукнаписаното стана твърде сериозно, доста нетипично за мен... Какво ли се размислих и аз, да ме пита човек. Ама стига сме си задавали въпроси, че далеч няма да стигнем! Въпреки че, народът е казал "с питане и до Цариград се стига", но в същото време е казал и "всички пътища водят до Рим", е какво излиза накрая - ако питаш отиваш в Цариград, ако не - в Рим. Това са възможните дестинации. Горкият човек, който беше тръгнал за Дупница. Вече съвсем изгубих идеята, която първоначално имах, така че ще потърся нова. Но спокойно, види му се края на това писание, друг път ще я търся ! Тези, които ме познават, знаят че съм от мързеливите, така че това търсене никак няма да е скоро. Спете спокойно!