Сребристо съмва над морето,
на пясъка стоим ръка в ръка
от трепети забравени обзети...
Дали е късно вече за това?
Закъсняло ли е утрото за двама?
В лутане годините се търколиха,
а в душата като стара рана
стих за теб остана ненаписан.
И плиска укротена тя и чака
за двама тишина в душите
да лумне слънцето след мрака
в безброй слънца върху вълните.
И виж,през розовееща мъгла
един страхотен ден проглежда
и праща ни по бялата вълна
една прошепната надежда.