Докосвам с устни бялата ти гръд.
Пиша стих около нежния ти пъп.
Дихание вълшебно,
облъхва гъстата коса-
немирно паднала на една страна.
Водопад от кичури прекрасни,
вплетени между пръстите ми страстни.
С език, извивките - копринени, опасни,
обхождам с настоятелна любов-
потръпваш, пламнала от моя зов...
Галя с трепет белите бедра.
Притискам с жар твърдите зърна.
Красива, огнена жена, наша е ноща-
призрачна, звездна канонада,
блика от сърцата ни пропита,
елмазена възхита ни връхлита...
Заспиваш, уморена, с пръски
Радост упоена, със любов смирена-
малка, чиста Афродита,
скрита в прегръдката ми тиха...