автор: artcook

Иван плати цели 18 кинта. И за какво? За няколко „облака”?
Хмм... тоя Киро Кръчмаря си го проси – помисли Иван – докато се клатушкаше към вкъщи. Както винаги, когато пиеше облаци Иван започна да махмурлясва още по пътя за вкъщи. А когато махмурлясваше Иван се ядосваше много. Успя да се ядоса на едно жълто трабантче, на една котка, кофа за боклук, пейка, няколко некролога, на собстевените си крачоли, които опика, на няколко пощенски кутии, на синкаво-мигащите прозорци на цял блок („ДА ВИ Е.А МАЙКАТА, КРЕТЕНИ!”), на звънците на съседния вход и – все пак – яда му не мина докато се прибра на втория етаж (след няколко препъвания по стълбите, защото бяха заварили вратата на асансьора на етажа, за да не плащат такса).
И така – Иван влезе ядосан и махмурлясал вкъщи. Никой не го чакаше. А трябваше да излее гнева си от шибания свят върху някого. Изрита си обувките в хола и помете с трясък телефона, който обикновено безмълвно стоеше на малка лъже-кристална масичка до телевизора. Иван се видя в дилема – накъде да поеме сега – към спалнята на пубертетното извергче или към дебелия гъз на жена си. Реши все пак да иде първо при пубера.
Влезе с трясък, запали лампата и започна да крещи: „Идиот, мазен мастурбатор, извратено чикиджийче, каква музика слушаш, бе, идиот? Защо не спиш, бе, идиот?.. Ама как може...” и така нататък.
Докато крещеше на пуберчето Иван умираше от кеф как жена му се насира в леглото, как не смее да дойде, как трепери и очаква шамарите, които ще получи след малко. Тъпа, дърта пача! Как пък попадна точно на нея? Егати мазното безумно чудовище. Как пък веднъж не се опълчи, как не го удари с някоя бутилка по главата (имаше много на балкона) или нещо друго. Безмозъчно лайно. И Иван реши да остави малкия изрод и да иде да види какво прави лайното, за което се беше оженил.
Когато отвори вратата, усети, че нещо не беше наред. Не чу никакво хлипане. Хмм... Напипа ключа и запали лампата. Щрак! Трас! Леле, крушката ли изгоря – помисли Иван? Надали – защото много го заболя главата. Извъртя се, залитна, фрасна си пак главата в ръба на леглото и си отхапа 8 милиметра от езика. Солена кръв изпълни вмирисната му на мастика устна кухина и Иван усети мигновено изтрезняване. Достатъчно за да възприеме за части от секундата невероятната картинка на надвисналото над него подпухнало туловище, държащо гърлото на счупена, окървавена бутилка пещерска мастика. И тогава жичката на лампата се разду, стана голяма като македонска наденица, раздвои се, изцвърча в ярко оранжево и изгасна.