автор: diadoto

Затвори си клепачите. Запуши си ушите с ръце.
Спри лъчите на слънцето, милващи твойто лице.

Полети със проблясващи в тъмното светли петна
и с спомени скитащи, сред заливащата те тишина.

И сред мрака, глух и сляп екстрасенс, долови
как от нищото всмукано, твойто време свисти.