автор: liulina

С мая от теб сме омесвани Господи,
и от кал сме създавани винаги,
и в нощвите на хлябове разпнати,
сме слагали грешни вериги ...
Неизвергнати мисли, скътани,
под снеговете заспали дълбоко,
на пролет от шлака изстъргвани,
припомнят за снощна жестокост ...
Две очи, а различно са лакоми,
две половини човешки извайвани,
с лимец се пречистват понякога,
от безумие змийско задавени ...