Рано. Нов ден нагнетен.
Още съм по пижама. Шум на хладилник.
Неизменните новини от екрана.
Горещо кафе. Цигара, която бавно догаря.
Стари мисли и спомени охолно настанени
във стаята.
Нова идея преобръща ме цялата.
Телефона грабвам бързо като хищна хиена.
Десетте цифри в строга последователност
да намеря.
Няма да бързам. Всичко ще бъде до безкрайност
примерено.
Но защо? Да слушам съчинения, оправдания и
измислици отново изнервено?
GSM-а на масата бавно, с неохота поставям.
Вдигам глава и на себе си вярна оставам.