автор: Manuelitta_Calle

Пиеса


Действащи лица:

Магьосника
Виктор- помощник на Магьосника
Невена
Диана- сестра на Невена
Тодор- годеник на Диана
Жорж/Жоро- любовник на Диана
Мариела- танцьорка в нощен клуб
Любовта

Пролог:

Диана, Невена и Мариела излизат на сцената.

Невена:
Ех, любов,
пренебрегвана,
чакана,
търсена,
няма те!
Ти,
безпътната скитница,
пришълец си на тази земя...
Толкоз дълго те чаках, че вече не вярвам,
не вярвам в теб.
Толкоз често гасих твойта
тлееща,
слаба искра...
Мариела:
Най-красива измислица,
най-ненужно низвергвана грешница,
що ли дириш на тази безпринципна,
подла земя?

Диана:
И не виждаш ли как от принцеса
неземна
във вещица
те превръщат рутинните,
смешните,
земни дела?
Мариела:
Ти,
вселенската,
святата,
гордата
и поруганата,
дай ни знак, че до нас ще си
в сетния час...
Диана:
Ти,
виновната,
грешната,
страшната,
необузданата,
покажи,
покажи ни, че още
живееш сред нас!

Първо действие

Първа сцена

Лабораторията на Магьосника. Той носи няколко епруветки на табла, но ги изпуска. Помощникът му Виктор подскача от уплаха.

Магьосникът: Ах, лошо ми е, Викторе, изгарям
във треска и стомахът ме боли.

Виктор: А аз се уморих да Ви повтарям,
че не стомахът толкоз Ви гнети!

М: Какво намекваш? Всъщност замълчи си.
Изнервяш ме със твоя блудкав глас!
Дори направо вкъщи отиди си
и без това не съм изобщо в час...

В: Защо не сте, е нашата загадка...
И отговорът, впрочем, зная аз.

М: Разбира се, причината е кратка,
но нека си остане между нас… /тайнствено, подготвя се да му каже/

В: Дали е кратка още е неясно,
но сладка е, в това съм убеден...

М: Да се занасяш, драги, е опасно.
Не си ме още виждал разярен... /заплашително/

В: Напротив. /усмихва се/ Даже честичко се случва,
но аз не Ви се сърдя за това.
За жалост доста трудно се отучва
човек от неразумните неща...

Магьосникът изведнъж се хваща за сърцето и се разтреперва.

М: Ох, даже и сърцето ме пресече!
Какво се случва, Боже, с този свят?

В: /подсмихва се/ Което господарят сам предрече-
изсипва Ви се чиста благодат.

М: Ума си си изгубил ти навярно
и с огъня играеш си без срам.

В: А Вие се предавате безславно
на някакъв сърдечен смешен плам...

М: Защото ме е грижа за света ли?
За хората, които ще умрат?

В: /учудено/ Дотам ли водят вашите неволи?
Как мислите, дали ще Ви простят?

М: Кой?

В: Близките ви.

М: /отчайва се/ Страшно съм окаян...
А ти си сякаш някакси щастлив!...

В: Изобщо не... Единствено замаян
от плана Ви- жесток, ала красив.

М: Какъв ти план- изплъзва ни се бавно
животът, а не можем да го спрем... /разплаква се/
А ти ме гледаш толкова безжално,
че сякаш си далеч, далеч от мен... /започва да крачи из стаята/

В: /сепва се като чува думите му/ Познахте! Явно доста съм далече...
Говорих за едно... А то? Какво?!

М: Нали я чу онази като рече:
Не ще остане ни едно дърво!
Очаква ни природен катаклизъм-
зловещ, жесток и непреодолим...

В: Но, моля ви се, не с такъв трагизъм. /уплашено/

М: Добре, тогава нека си мълчим. /троснато и замълчава/

В: Какъв сте, господарю, шегаджия! /изведнъж избухва в смях/
Или пък не? Не е ли туй шега?

М: Животът, скъпи мой, е комарджия,
а ние сме залогът му сега!

В: /пребледнява целият, започва да заеква/ Но кой Ви наприказва тези смешки?
Не вярвам ни на дума от това.

М: /примирено/ Макар разумни ние сме си пешки
във най-необяснимата игра.
Та ти ме питаш, кой ми бил описал
ужасните и страшни бъднини.
Тогава ти така се бе улисал
във смях, че недочуваше, нали? /с укор/
На карти днес ми циганката гледа
и каза, че задава се порой.
Тогава ме внимателно разгледа
и нервно се разтресе в тъжен вой.
Предрече ми безумства, земетръси,
разказа ми отчайващи неща.
Че дните ще да станели са къси,
безкрайна и безлунна пък нощта.
Земята ще престанела да броди
по пътя, начертан от вечността,
а слънцето безмилостно ще рови
и ще изгаря нейните недра.
Че птиците ще спрат да се надпяват,
листата безконечно ще шумят,
вълните ще се гонят, ще се давят,
а облаците, страшни, ще трещят!

В: /започва да се смее/ От смях ще ме направо уморите!
За друго, господарю, иде реч
във тези предсказания. Грешите,
щом смятате, че краят иде веч.
Не край, ами начало Ви предрича
онази с пъстроцветната пола...
И то любов се, драги мой, нарича,
а Вие ме изплашихте така...

М:Любов ли? Не! Природен катаклизъм...
Ужасен и невиждан досега.
Какъв е този странен романтизъм,
прокрадващ се във твоята глава.

В: О! Аз не съм изобщо романтичен,
но циганските думи са закон.
Говоря Ви от опита си личен...
Подготвяйте се, драги, за погром! /закачливо/

М: Но чакай! Нещо страшно ли ме чака?
Прилича ли на края на света?

В: Не смея аз, глупакът, да прекрача
на бъдещето тайната врата.
Но мисля, че ненужно Ви наплаши
онази със лукавите очи
и по-ненужно още Ви заплаши,
че ако се боите, ще горчи.
Последното е, впрочем, доста вярно-
страхливците са губещи и тук.
Но който пък воюва безотказно
превръща се накрая във съпруг.
Така че най-добре е посредата-
без смешни сантименти и сълзи,
без страх, но не и бурно, слепешката.
Измамници са женските души!
Но хайде де, кажете най-накрая
коя е таз, която Ви влече?

М: Коя? Коя? Аз сам това не зная.
Но ти ще разбереш това, момче! /многозначително/

В: /стряска се/ Но как така? Говорите неясно... /почти уплашено/

М: Така, така... Иди я намери.

В: Веднага, господарю. Да! Прекрасно!
Как името й прелестно звучи?

М: На глупости не ща да отговарям!
Сам каза, че нарича се Любов...

В: Май всичко се налага да повтарям... /на себе си/
Или пък не! /размисля/ Отиваме на лов!
Излизам, господарю, ще се върна
направо утре с Вашата Любов.

М: Но как така? Къде, момченце, тръгна?
И вярваш, че напълно си готов?

В: Разбира се! Веднага, щом се съмне
ще чака тя на Вашто канапе.
Ще Ви целуне, ще да Ви прегърне
и ще да си прекарате добре...

М: Но ти дори не знаеш как изглежда...

В: Нима пък Вие знаете това?

М: Сънувах сън, във който ме поглежда
едно момиче със къдрава коса,
с очи зелени, пясъчни и мътни,
със устни, по-червени от кръвта,
с ръце красиви, бели и безпътни,
с усмивка, по –жестока от смъртта...

В: Направо ме побиха ледни тръпки!
Не знам дали ще мога със това
да се оправя... Май, че чувам стъпки. /ужасено, в паника/
Ще Ви намери, може би, сама.

М: Страхливците са губещи в играта.
Ти сам го каза, тъй че на мига
изчезвай и върни се със жената,
която заплени ме във съня!

В: /тръгва/ Изчезвай, да! Къде пък да я търся?
Направо пропилян е този ден!
Дали изобщо нужно е да върша
това, което иска се от мен?
Ох, нека първо малко да поседна
и да помисля как да подредя
нещата тъй, че като я погледне
веднага да повярва, че е Тя! /сяда на една пейка в парка и се замисля/

Втора сцена

Тодор звъни на вратата. Отваря Невена.

Невена: О, Тодоре, изобщо не очаквах,
че толкоз скоро пак ще дойдеш тук.

Тодор: /целият сияе/ Защо, Невенче, вечно се оплакваш?
Но чакай, откъде е този звук? /чува се цигулка/

Н: Сестричката ми свири на цигулка,
така че най-добре е да поспиш.
Да знаеш, като стане твоя булка
ще трябва на каиш да я държиш.

Т: Напротив! Аз така си я обичам-
свободна, своенравна и инат.

Н: Това го егоизъм аз наричам.
Но хайде, аз те каня на обяд. /придърпва го към вратата/

Т: Дошъл съм да говоря със сестра ти...

Н: Спокойно, нареди ми тя така.
Ако се веснеш тук да те отпратя
за следващите час или пък два.

Т: Защото не желае да ме вижда?

Н: Защото е заета със това. /чува се цигулката/
Но да не би това да те обижда? /предизвикателно/

Т: Изобщо не! Но тук ще поседя. /сяда на дивана/
Ще я почакам, колкото е нужно,
а ти заради мен се не бави.

Н: Какво говориш! Щом е тъй, задружно
ще чакаме, додето се стъмни. /сяда до него/

Кратко мълчание.

Т: Настина, не искам да ти преча.
Излизаше, когато аз дойдох...

Н: Е да, но не излиза ми се вече! /троснато/
Защо си вечно толкова жесток?
За нея правиш всичко, а със мене
един обяд не щеш да споделиш.
Отнасяш се със мен като със бреме!

Т: /чуди се какво да каже/ Така е май... Дали ще ми простиш?

Н: /съвзема се/ Естествено, прощавам ти веднага,
но хайде да се махаме оттук.

Т: Не става! Просто страшно се налага
да чакам тук на времето напук.

Н: Но вчера пак така я дълго чака,
а тя изобщо даже не дойде.

Т: Е да, нали закъсал беше влака...
Добре, че го оправиха поне.

Н: Ужасно бързо май се примиряваш! /с упрек/

Т: Невенче, туй нарича се любов! /усмихнато/

Н: Любов, любов, но знай, че оглупяваш
и ставаш към околните суров... /тъжно/

Т: Суров? Та аз ги повече обичам
и повече от всякога на тях
и на живота сладък се обричам.
За първи път красивото съзрях
във всичко, що съдбата ми отрежда-
във всеки полъх вятър, всеки миг...
И всеки звук към нея ме отвежда,
към нейния невинен, нежен лик.

Н: Невинен ли? Направо ми очайваш!
Трагичен случай, Тодоре, си, знай.
Но как по детски някакси извайваш
пейзажи и илюзии без край!

Т: Илюзии са! Права си навярно...
Най-сладките лъжи на този свят!

Н: И как го казваш! Толкова нехайно!
Като че всеки вкусва си от тях!

Рязка пауза. Той спира погледа си върху нейния.

Т: Не знам дали...

Н: Дали не е уместно
да те оставя да я чакаш сам?

Той се колебае какво да отговори.

Т: Е не, така пък няма да е честно-
да знаеш само, как съм огладнял...

Н: /зарадва се/ Е хайде, откога ти го повтарям.
Да ходим най-накрая да ядем.
Сестричката ми няма да избяга...
И без това ще знае, че си с мен!

Излизат.

Трета сцена

От горния етаж слиза Диана с касетофон в ръка, от който се чува звука на цигулка, а след нея- един полугол мъж. Прегръщат се и се целуват.

Диана: Най-после, скъпи, къщата е наша!
Как искам пак да чуя за Париж!
Разказвай де, овцете са на паша... /поглежда към вратата/

Жорж: Сама ела, ти казах, и го виж!

Д: Ще дойда, във това не се съмнявай,
ще дойда, скъпи, някой хубав ден...
Но ти да ми разказваш не преставай!
Кажи ми как обичаш само мен...

Ж: Заклевам се, че само теб обичам!

Д: Не знаех, че си чак такъв лъжец... /кокетно/

Ж: Напротив, знаеш без да го изричам!

Д: /прави се на възмутена/ Сега пък се държиш като подлец.

Ж: Нали това целиш, Диана моя,
сама ме караш с тебе да съм лош.

Д: Така е, мой магьоснико, не споря!
Със скуката съм, знаеш ти, на нож!

Ж: Нима си с мен единствено от скука?

Д: От скука и от подла, дива страст.
Ти сякаш, че във времето пролука
изравяш и изчезвам в твойта власт.

Ж: И все пак се омъжваш за момчето,
което преди малко тук седя. /сочи с поглед дивана/

Д: Омъжвам се, но твое е сърцето
и ще ти го докажа на мига! /целува го/

Ж: Добре де, но защо го баламосваш
и лъжеш го без хич да те е срам...

Д: /изнервя се/ А ти кога ще спреш да философстваш?
Не ме вълнува, казах ти, и грам.
Но той ме сякаш истински обича,
за мен готов е даже да умре!
Единствена, прекрасна ме нарича,
сравнява ме със слънце и небе...
И как да му призная, че е смешен,
че с мене се държи като дете?
Направих вече опит неуспешен,
но после се почувствах много зле.
Какво пък толкоз? Нека да направя
и аз едно добро във тоз живот...
Дори душата моя да изгаря,
дори да стана утре нечий роб.

Ж: Така, Диана, миличка, не бива,
защо ще жертваш свойта свобода?
Знай, никога не ще да си щастлива...

Д: Нима щастлива, смяташ, съм сега?

Ж: /по-сериозно/ Не си ли? Но защо не ми го каза?

Д: Защото следвам твойте правила.
Защото ти самичък ме наказа
любовница да бъда, не жена.
Защото няма как да те прогоня
от мислите си, няма как да спра
със времето жестоко да се гоня
и вечно да съм губеща и зла!
Сега върви си! Твърде късно стана...
Жена ти те очаква у дома.

Ж: Ами ако поискам да остана,
живота си със теб да споделя?

Д: Живот не ни остана, драги, вече.
Не знам за теб, но аз се наживях.
Макар да бягат мислите далече
отдавна свойто бъдеще избрах!

Ж: /приближава се/ Диана, знай, така не си красива!
В очите ти трепти студенина.

Д: /крещи/ Такава ще съм! Ледена и сива!
Такава ще съм- вечно, от сега!

Ж: /облича си ризата и тръгва към вратата/ Ако поискаш може да отскочим
след два-три дни до нашия Париж...

Д: /студено/ Мен ако питаш, дай да го отсрочим.
Омъжвам се тогаз! Ела и виж...

Четвърта сцена

Виктор седи на пейката и умува, какво да направи с унесен поглед, сякаш всеки момент ще заспи.

Виктор: Какво да сторя, как пък да намеря
красивата жена от тоя сън?
Изобщо как да стигна аз до нея?
Безбройни хубавици скитат вън,
но между тях онази не съглеждам
с усмивка страшна, колкото смъртта.
Дори и неуморно да се вглеждам
в безчетните лица на младостта. /оглежда минаващите момичета/
/сепва се/ Ами ако окаже се опасна,
престъпно зла жената от съня
и изпълнява мисия ужасна
да ни отнеме слънцето, деня...
Ами ако е вещица безсрамна,
изпратена от някой злобен дух,
която с външност, сладка и измамна
разбива бързо разума на пух?
Ами ако дошла е да открадне
душицата на моя господар? /съвсем уплашено/
Не, няма тая чест да й се падне,
за лично ще го браня като звяр!
Ох, как ми се дощя да си подремна...
За мъничко- минутка или три.
За кратко само искам да полегна,
а после ще му мисля до зори... /ляга на пейката и заспива/

Присънва му се същата жена като от съня на Магьосника. Приближава се до него и му се умилква като котка, а после започва да го дращи и да го дразни, докато той не се събужда. Трябва му малко време, за да се осъзнае. Навън е станало тъмно.

В: Ужасен сън! Нима и мен споходи
магията на вещицата зла,
която в умовете хорски броди?
Нима и мен споходи любовта?
Каква любов? Проклятие това е
и нещо страшно, пъклено блести
в усмивката й прелестна... Сияе
лицето й... Нима ме покори?

Идва една жена с къса пола и на токчета. Сяда до него и пали цигара.

Мирела: Коя е таз, която те приклещи
в капана си дотолкова, че чак
говориш си със въздуха... На среща
покани ли я нашият глупак?

Виктор: /подскача от уплаха, целият трепери/ На среща? На-на-на-на среща?
Направо немислимо е това!
Та тя е толкоз мрачна и зловеща...

Мариела: Не го побира моята глава!
Харесваш я, а адски се страхуваш.
Привлича те, а пък си ужасен...
Измъчваш се, но вътрешно рискуваш
и пагубно жадуваш я, смутен.

В: Съвсем не, драга, всъщност я презирам-
омаяла е моят господар,
а аз я търся без да я намирам,
понеже няма друг за него цяр
освен самата тази страшна дама,
която аз нарекъл бях Любов
преди да знам, че всъщност със измама
преследва своя пъклен план, суров.

М: /вглежда се в лицето му/ Че романтик си някакъв окаян,
че може би измамен си реших.
Но виждам, че от друго си замаян...
По погледа пиянски те разкрих!

В: Пиянски поглед? Май че недовиждаш,
красавице, сред нощната тъма!
С твърдения такива ме обиждаш! /искрено е възмутен/

М: Какво пък толкоз казах аз сега?

В: Какво ли? Че пиян съм ми намекна,
но с някакъв особен тон в гласа.
Като, че ли нарочно ме упрекна,
че към безумство тласка ме страстта.

М: /замисля се: Не, всъщност най-буквално го изрекох,
но може би наистина грешах...
Да знаеш, че тотално се оплетох!
Към нея ти не хранеше ли страх?

В: Да, именно, от нея се страхувам,
но във съня си май я пожелах.
Дотолкова, че още се любувам
на спомена за този страшен грях...

М: Защо пък грях? Какво ти толкоз пречи
да бъдеш със желаната жена?

В: За нея аз не ще да мисля вече!
Желана не, а пагубна е тя!

М: /намества се още по-близо до него/ Любов такава зная да лекувам.
Любов, която мами, но боли.
Е, вярно е, че малко скъпо струвам,
но с твойта мъка ти ме покори.

В: /оглежда я/ Наистина... ли струваш толкоз скъпо?

М: Зависи колко можеш да платиш...

В: В пари се аз, красавице, не къпя,
така че с мен недей да се мориш.

М: Измамник! Колко време ми изгуби!

В: Измамницата в случай си ти...

Кратка пауза.

М: /на себе си/ Какво пък? Май и двамата сме луди...

В: Защо така?

М: Защо ли? Замълчи. /целува го/




Пета сцена

Ресторант за бързо хранене. Влиза същата странна и разчорлена жена от сънищата на Магьосника и на Виктор и сяда на една маса. Към нея се приближава Тодор, който е сервитьор.

Тодор: /усмихнат/ Да Ви предложа хамбургер и кола?

Любовта: Едно кафенце, миличък, ми дай,
а после поседни до мен на стола.
Надявам се, познаваш този край...

Тодор сипва кафето от една голяма кана и сяда.

Т: Градът е малък. Може да се каже...
Ще Ви помогна ако зная как.

Л: Дали ще ми помогнеш ще покаже
познанството ти с някакъв си маг.

Т: /гледа недоумяващо/ Магьосник тоест? Мисля, че погрешно
дочух, че ме попитахте за маг...

Л: Така е, да! Разбрал си ме успешно.

Т: /обяснява й като на луда/ Със сигурност магьоснически крак
в това градче изобщо не е стъпвал.
Горещо уверявам Ви в това!

Л: Напротив! Просто вечно се измъква
безсрамникът от всякоя мълва.

Т: Разбирам Ви, госпожо, и напълно
във думите Ви аз съм убеден.
Навярно броди всяка нощ по тъмно,
а в сънища прекарва всеки ден.

Л: /разсмива се/ Не знаех, че такъв си шегобиец!
Как ще проспива целия си ден
като безпътен някакъв ленивец...
Той на съня омайващия плен
изобщо даже никак не познава-
работи без почивка и безспир
и на почивка сладка се отдава,
едва като е отговор открил
на своите нестихващи въпроси
за ролята ни в този кръговрат,
захвърлящ ни измамени и боси,
а сетне ни разглезващ с благодат.

Т: Какво пък толкоз има да се нищи?
Напълно идентични с всички тях-
цветя, скали, овце, мухи излишни-
сме хората и сложният ни свят
не е изобщо никаква загадка,
а физика и химия в едно.
За жалост сме в безкрайна, смешна схватка
със наш’то примитивно естество...

Л: Но как? Нима не вярваш във душата?
В безмерния, велик човешки дух?

Т: Естествено, ала на суетата
един-единствен нужен й е миг,
за да го приземи и окове го
във своята тъмница без стени.
Да го подмами с подлото си его,
безбрежния му плам да потуши.

М: Говориш като някакъв неверник,
измамен от живота и света...
Или пък безнадежден просто пленник
на пресметлива някоя жена.

Т: /засегнато/ Не съм аз ничий пленник, драга моя.
Довчера твърдо вярвах в любовта.
Лицето й, единствено в безброя,
препълваше горката ми душа.
Но коренът на утрешно презрение
усещам, че прокарва своя път
във мислите ми днешни. И съмнения
назряват и несигурно мълчат.
Тъй както тя самата със мълчание
изпълва наште общи часове.
Пред моето нестихващо желание
простира свойте ледни брегове.
Кралица е на мислите ми парещи,
а сякаш не желае да е в тях.
Ласкае се от думите ми галещи,
но виждам във очите й и срах.
Страхува се, че грешна е посоката,
която сочи моето сърце
и всеки миг очаквам със жестоката
решителност да хвръкне на перце.
Когато вчера тихо разговаряхме
за датата на нашия годеж
и както се шегувахме и галехме
покри се мигом тя със тънък скреж.
И мислите й нейде отпътуваха,
и устните й спряха да мълвят...
А истината мойте се бунтуваха,
все още се бунтуват, да простят.
И както тъй далечна и открадната
седеше тя на звездния си трон
съзрях у нея страшната, измамната,
лъжливата жена-хамелеон.
Във следващия тъжен миг разплака се,
а нейните нестихващи сълзи
в очите й бездънни насъбраха се,
преляха и във моите очи...

Кратка пауза. Избърсва сълзите си.

Разбрах, че няма смисъл от ридания,
от празни думи, липсващи искри.
Разбрах и че в ненужни оправдания
сърцето по-болезнено гори.
Научих, че не можем да обичаме
и че като частиците така
случайно, нелогично се привличаме
без никога да знаем до кога.
Отблъскваме се сетне неочаквано,
проливаме безсмислени сълзи,
защото всъщност не това оплакваме,
а друго, що в очите ни блести...

Л: Възможно е, момче, да имаш право,
възможно е, момче, и да грешиш.
Но щастието-подло и лукаво-
си струва, мили мой, да уловиш.
Не знам как свършва твоята история,
не знам дали ще можеш да простиш...
Но зная, че не само на теория
с магия ще я лесно продължиш.

Т: С магия ли? Говорите безсмислено,
та аз дори не вярвам в любовта,
а Вие ме тешите необмислено
с измислени, несигурни неща...

Л: Решаваш сам. Аз просто те съветвам.
Щом смяташ, че измислици мълвя
не ми се доверявай, ала клетва
ти давам, че е истина това...

Т: И кой ще ми помогне в моя случай?
Кой ще пребори моята тъга?

Л: Един магьосник, драги, ала слушай,
да го открием трябва на мига...

Второ действие

Първа сцена

Виктор и Мариела пристигат в жилището му и се целуват на тъмно. Когато Виктор светва лампата се вижда, че на фотьойла седи Магьосникът. И двамата подскачат от уплаха. Магьосникът като вижда Мариела става, усмихнат.

Магьосникът: Успял си значи ти да я откриеш...

Виктор: /объркано/ Да я открия... Господи, коя?

Магьосникът: Не се мъчи успеха си да скриеш!
Намерил си жената от съня!
Веднага щом я зърнах се досетих-
усмивката й прелестна и зла...
Сполуката ти някак предусетих
и вкъщи не можах да си стоя... /спира изведнъж/
А ти защо я водиш не при мене,
а в собствения си апартамент?

Мариела: Простете, но да тръгвам ми е време...
Очаква ме отдавна мой клиент.

Магьосникът: Но как, прекрасна моя, ще си тръгнеш,
когато най-накрая те открих?
Готова си нима да се изтръгнаш
от всичко, що за тебе сътворих?
От всичките богатства, на които
съм собственик от много векове...
Сърцето ми отдавна е разбито,
сглоби го ти на свойте колене!

Мариела: Богатства значи, драги, притежавате?
Но как така, но как от векове? /Виктор гледа уплашено/

Виктор: Ах, господарю, Вий се припознавате!

Магьосника: Сърцето ми я, Викторе, зове...

Мариела: Да знаете, че нищо не разбирам!

Магьосника: Разбиране ненужно е сега,
когато аз, прекрасна, те избирам
със мене да прекараш вечността.

Мариела: /объркана/ Богатства, вечност... В повече ми идва!
И думичка не схващам от това.

Магьосникът: Съвсем е просто, миличка, женитба
предлагам ти и цялата земя!

Мариела: /разсмива се/ За жалост като него сте побъркан. /сочи Виктор/
А аз за миг повярвах Ви дори...
Без друго е животът ми объркан,
женитба ще го само усложни! /запътва се към вратата/

Магьосникът: Почакай! Не, не можеш да си тръгнеш,
когато най-накрая те открих...

Мариела: О, моля ти се! /възмутено/ Можеш да ми звъннеш, /към Виктор/
но този първо здраво завържи!

Мариела понечва да отвори вратата, но се позвънява. Виктор поглежда през шпионката и попречва на Мариела за излезе.

Виктор: Налага се за малко да кротуваш.
Но вярно, че обява дадох днес! /на себе си, ядосано/

Магьосникът: Обява ли?

Виктор: Недей да се вълнуваш! /уплашено/
Без друго не издържам този стрес!

Излиза навън.

Втора сцена

Диана и Невена са отвън и очакват Магьосникът да се появи /в действителност очакват Виктор/. Той излиза, а те са седнали на пейката, гледат към него и го коментират.

Диана: Магьосникът е много привлекателен!

Невена: Магьосник? Този май е ученик...

Диана: Е да, но е младежки обаятелен...

Невена: /възмутено/ Не си добре с главата в този миг!

Виктор идва и сяда до тях. Диана е по средата.

Виктор: С какво да ви помогна, мили дами?
Д: Ах, миличък, измъчва ме проблем.
Един мръсник без капка срам ме мами,
а друг ужасно хлътнал е по мен.
Дотолкоз, че за него се омъжвам,
макар, че той не е за мен съпруг...
По този начин знам, че го осъждам,
тъй както бих осъдила и друг...

В: Но не разбрах проблема Ви къде е?

Д: Проблемът ми е именно това:
от камък, драги, моето сърце е-
без милост и без капка топлота.
А бих желала страстно да обичам
като в пиеса, филм или роман!
И само пред един да разсъбличам
душата си, изпълнена със плам.

В: О, Вие сте способна да обичате,
госпожице, в това съм убеден!
Щом страстно на един се тъй обричате,
то скоро Той ще спре пред Вас, сломен.

Д: Той вече спря, но аз не го обичам...
Разказах Ви за моя годеник.
Във вечна вярност скоро му се вричам,
но не за него мисля всеки миг.

В: А за кого в момента, драга, мислите?

Д: В момента мисля повече за Вас.

В: Е да, ала след малко ще премислите...

Д: Премислила съм вече всичко аз.
И Тодор да обичам искам искрено-
тъй както ме обича той сега.
Да го целувам влюбено и вихрено,
със него да посрещна старостта!

В: Кълна Ви се, от днес ще го обичате,
тъй, както никой никого преди.
По сто пъти на ден ще го изричате
и в щастие ще минат ваште дни.

Д: /радостно/ Наистина ли, миличък? Надявам се
да не изричаш блудкави лъжи.
В противен случай, драги, извинявам се
за израза, но ще ти се стъжни!

Виктор малко се стряска, отваря уста да каже нещо, но Невена го прекъсва.

Н: А мен една илюзия разяжда ме,
илюзия трагична за любов.
С приятелство, усмивки той обгражда ме,
а всъщност е безсрамен и суров.
На друга подарил е той душата,
за друга лее сълзи нощ и ден.
На друга е обрекъл и съдбата си,
за друга ще се жени, не за мен... /задавя се в плач/

В: Със нея да е, знай, не му е писано
и сватбата не ще се състои.
За теб да се ожени е орисано.
Така, че преспокойно се върви...

Н: /в първия момент се зарадва, но после лицето й се помрачава/
Но чакайте... Ужасно ме объркахте!
Ту нея ще обича, ту пък не...
В лъжи се сам, магьоснико, забъркахте...

В: /най-после схваща накъде бие, т.е. че и тя е говорила за Тодор/
Как вашия възлюбен се зове?

Д: /досега изобщо не ги е слушала, загледана съсредоточено в нещо/
О, Тодор... Тодор, бързо да си тръгваме!

Н: /подскача от уплаха, защото мисли, че сестра й се е досетила/
Но как позна? Какво? Къде, къде? /най-после вижда, накъде сочи Диана/

Д: /гледа към него/ Любов и вярност... Само се залъгваме. /става й ясно, че все още не го обича, въпреки думите на Виктор /

Н: Тук вътре влезте, дами, най-добре. /пъха ги в къщата, където Магьосникът и Мариела са седнали на двата края на един диван и само се поглеждат с крайчеца на очите си. Той я гледа влюбено, тя него- с уплаха./

Трета сцена

Диана: И Вие ли Магьосника очаквате? /към Магьосника/

Магьосникът: Магьосникът, това съм, драга, аз.
Помощникът ми Виктор Вий изчаквате...
Защо Ви е във този късен час?

Невена: Помощникът Ви Виктор? Но обявата
твърдеше, че е той безгрешен маг...

Д: Сестра ми вечно май е неразбралата
и вечно недочува кой и как...
Н: /към Диана/ И ти видя обявата във вестника-
изписан бе текущият адрес.
Отде да знам, че той е на заместника...
Но нищо де, и Вий сте тука днес. /към Магьосника/

М: Не знам, какво насам Ви е довело,
но знайте, че ужасно съм зает
с възвишено и прехуманно дело,
с въпроси неотложни, рой, безчет...

Н: Но моят е един-единствен само:
Обича ли ме Тодор или не?

Д: /потресена/ Какво говориш? Срам не те ли хвана?

Н: Аз моля Ви за думичка поне.. /към Магьосника/

М: /не знае какво да каже, очевидно няма представа, решава да я успокои/
Обича те, кристално ми е ясно,
но истината още не разбрал,
той взира се във бъдеще неясно
и себе си гори без капка жал. /поглежда с укор Диана/

Д: /избухва в смях/ Измислици говориш ти, глупако,
и как не се срамуваш от това?
Та аз ще се омъжвам за хлапака,
когото вече ти почти венча...
И то за тази, моята сестричка... /към нея/
Подкрепа ми безкрайна обеща,
подмамваше ме, кротка и добричка,
та да ми го отмъкнеш под носа!

Н: Напротив, не желаех да се влюбя
във твоя недолюбван годеник.
Опитах неведнъж да го разлюбя,
но като видя неговия лик
светът се сякаш бавничко размива,
единствен той остава да блести
и чувствам, как душата ми прелива,
и чувствам кък сърцето ми тупти...

Д: На смешки мисля днес, че се наслушах,
излизам вън, при моя годеник... /става/

М: /към Невена/ Безмерно съм щастлив, че Ви изслушах...
/към Диана/ А Вие сте жестока като бик! /тя се възмущава/

Д: Магьосник бил! Повярвах Ви направо...
И мисли се човека за велик!
Сърцето ми- достатъчно кораво-
понася всеки удар и плестник.

М: Разбира се, това Ви е проблема!

Д: Кой каза ти проблем, че имам аз?

М: Съдбата твоя би била поема,
ако не бе обхваната от мраз...
Красива като ледена кралица
и по-жестока даже от смъртта... /замислено, сякаш се досеща нещо/
Ако една-единствена искреца
гореше в теб, тогава любовтаа
със теб не би се нивга подиграла
и би за теб извайвала цветя...
Във твоя чест морета би създала,
да пазят твойта вятърна душа.

Д: Е да, но не остана ми искрица-
продадох се на пагубния Страх
и негова нещастна станах жрица,
защото вечно исках и желах,
но без да смея нещо да направя...
Сама странях от своите мечти,
опитвах се съвсем да ги забравя
и станаха кошмарни мойте дни! /разплаква се, след това става/

Пауза.

Д: Обичаш го, навярно имаш право,
със него неведнъж се подиграх.
Сърцето ти е искрено и здраво...
Обичай го, щом аз не съумях!

Излиза обляна в сълзи, минава покрай годеника си, блъска се в него и избягва. Тодор недоумява, влиза вътре и вижда Невена.

Тодор: Къде избяга моята Диана?
Какво изобщо търсеше при Вас? /към Виктор/

Невена: Диана, мили мой, я вече няма.
Избра да те напусне в този час...

Тодор: /ядосан, към Виктор/ Преди минута Вий ми се заклехте,
че тя ще ме обича до смъртта.
Да бъде вечно моя я проклехте,
а тя си е отишла с любовта!

Виктор: /притеснено/ Е, вярно, заклинание направих,
но може би е трябвало така
да стане и успешно Ви избавих
от най-трагична някоя беда.

Т:Нима твърдиш, че си я предизвикал?

В: Не бих се осмелил да го твърдя...

Т: И смееш ти беда да я наричаш...

В: Кого? /объркано/

Т: Диана.

В: Вие пък сега...

Н: /приближава се към Тодор/ Аз, Тодоре, безумно те обичам,
дори да ме намразиш за това...
Но повече не мога да отричам
преди себе си, че ти си Любовта.

Т: Невенче, как ти хрумна тази глупост,
та аз обичам твоята сестра... /казва го набързо, без да мисли/

Невена стиска очи и се свлича на пода от мъка. Виктор отива да й помогне.

В: Отнесе се към нея с толкоз грубост,
че чак и мен ме, драги, заболя.

Виктор и помага да стане, за пръв път се влглежда отблизо в лицето й.

В: Лице на ангел имате, Невена... /тя се изчервява/

Н: А Вие пък не сте изобщо маг...

В: Май не е подходяща тази тема.
Наистина не съм, но няма как...
Но стига ни, че Вие сте магьосница-
прокраднахте се в моя сън жесток
и с висшето упорство на прахосница
изпихте мойте сили в кратък срок. /взема я за жената от съня си/

Невена го зашлевява.

Четвърта сцена

Изведнъж влиза Любовта.

Любовта: /към Виктор/ Не беше тя жената на мечтите ти.
Аз дръзнах да прекрача твоя сън,
да вляза в твойте мисли и във дните ти,
плътта ти да пронижа като трън...

/към Магосника/: И ти за мен, Магьоснико, копнееше
в безсънната, среднощна самота,
която от години в теб вирееше
и пагубно душеше Любовта.

И двамата плених ви без усилия
и без пощада с вас се подиграх.
Със вашето нарастващо безсилие
да крайния предел си поиграх!
Ужасно смешно хапех ви и драсках ви,
залъгвах ви с измамния си плам.
А сетне пък от себе си оттласквах ви,
надсмивах се над страшния ви срам! /смее се/

Магьосникът: Нима това е, Викторе, Жената?
Нима наричаш тази Любовта? /невярващо/

В: Това е да, това е тя самата...

М: Ах, как непредсказуем е света.
Очаквах да е силна и красива,
владетелка на моята душа,
а тя е страшна, грешна самодива.
Но моля те, кажи ми, че греша. /към Виктор/

Любовта: Естествено, че, драги мой, си в грешка,
щом смяташ, че била съм Любовта.
Безмерна е заблудата човешка... Аз най-обикновена съм жена.
И като теб самия със магии
изпълвам своя делник скучноват.
От хората съвсем не се и крия,
макар че те ме вещица зоват...
Но мен това не ме интересува-
да бъда зла е моят занаят!
На всеки който смело се преструва
щастлив, че е, животът правя ад.
/към Виктор/: Ти, миличък, момичетата сменяше
през ден, през два, безгрижно, ей така...
Това се от години не променяше
и аз реших да спретна ти шега!
/към Магьосника/ А ти пък половин живот живееше,
макар и устремен във вечността,
сърцето ти изсъхваше, линееше,
лишено от любов и топлота.

М: Но ти не си жената на сърцето ми...

В: А аз къде да търся любовта?

Л: /към Виктор/ Аз няма как да знам това, момчето ми.
Огледай се, наоколо е тя...

Пета сцена

Нахълтва Жорж.

Жорж: Простете ми, но тук ли е Диана?

Невена: Тук беше, но избяга преди час...

Ж: Не ще ме заблудите с таз измама-
видях я преди мъничко пред вас.
Поспря се за минутка пред вратата,
а после хукна бързо пак насам.
Кажете ми къде е? С новината,
която нося, радост ще й дам.

Н: Не знам къде е, Жоро, честна дума!
Отдавна ни напусна с бесен бяг.

Тодор: /ревниво/ А ти защо я търсиш в нощ безлунна?

Ж: Да й предложа, мили мои, брак.

Невена: Какъв ти брак? Та ти си женен още.

Ж: Така е, но от днес съм във развод.
И неин ставам- сутрин, денем, нощем.
От днес и до безкрая, до живот!

Т: И мислиш си, че тя ще го приеме? /недоумява/
Нима ти е любовница била? /започва да се досеща/

Ж: Невенче, разкажи му колко време
го мамехме, горкия, зад гърба...

Т: /към Невена/ Нима и ти в играта им участваш?
Тъй дълго да ме лъжеш как посмя?
И тайничко от мен да ме оплакваш?
А във любов кълнеш ми се сега!

Невена тръгва към него, Виктор я спира.

Ж: Оттука, драги, няма да помръдна,
ще чакам мойта бъдеща жена.

Т: Аз също смятам тука да осъмна.
Да видим, за кого ще бъде тя!

През това време Магьосникът е излязъл незабелязано навън през задния вход , за да търси Диана, защото по думите на Жорж тя се е върнала. Оказва се, че тя е пред вратата и подслушва. Той се прокрадва в тъмното и я пипа за рамото. Тя се стряска и се обръща.

Д: Уплашихте ме, драги господине!

М: А ти пък ме направо ужаси.
Какви си ги забъркала... Прости ми,
че бъркам се, но нямаш милост ти.
Там вътре зарад тебе се припират,
а ти подслушваш тайно тук отвън.
Да се надвикват двамата не спират,
а ти седиш самотна, като в сън... /леко отнесено, спомня си съня си/

Д: Аз нито Тодор, нито Жорж обичам.
Защо да ги залъгвам въобще,
защо да ги на вечен студ обричам,
щом ледено е моето сърце?

Кратка пауза.

Ти знаеш ли, магьосник го наричам
любовника си често, на шега.
А той е даже скучен, прозаичен...
Магьосник не познавах досега...

Целуват се.

М: Ти знаеш ли, че вчера те сънувах?
Красива, недостъпна, подла, зла...
Сънувах те, макар и да будувах,
аз нощем, мила, никога не спя...
Защото самотата ме изгаря,
защото се страхувам от съня-
във него, илюзорна, се отваря
кутия с най-желаните неща.

Д: А аз заспивам просто като бебе.
Мечтая за широката земя...
От днес пък ще мечтая все за тебе.
А ти за мен мечтай си през деня!

М: Защо да се измъчваме в мечтания,
щом рожби сме на действителността
и можем всички мислени желания
реалност да направим на мига?
Щом искаш да се скиташ из планетата,
със мен тръгни и следващия влак.
Да се изгубим двама сред полетата...
Без клетви, угризения и страх!

Светлината при тях угасва.

Шеста сцена

Светва съседната стая, в която са останалите. Невена гледа през прозореца.

Невена: Целуват се сестра ми и Магьосника! /плесва се през устата, цадето се е изпуснала/

Тодор: Не, просто невъзможно е това!

Н: Съвсем не исках аз да съм доносника,
но истина е всичко, що мълвя...

Жорж: /също гледа през прозореца/ Така е да, измами ме мръсницата...

Т: Измами ме и с мен се подигра...

Любовта: Да уловиш не можеш нивга птицата,
щом вятърът дарил я е с крила.

Тодор понечва да излезе навън при Диана и Магьосника.

Невена: /спира го/ Безсмислено е, Тодоре, и късно е!
Тя тръгна си, а аз съм тук сега...

Т: Да, права си и няма път за връщане.
Не вярвам в нея, в теб и в любовта! /излиза, блъска се в Диана и Магьосника и продължава/

Невена се разплаква, а Виктор се приближава и я прегръща.

Н: Отиде си, дори не ме погледна.
Зачеркна ме без ни една сълза.

В: Отиде си, но друг към теб погледна
и твойта мъка в себе си побра.

Н: Отиде си, дори не ме намрази.
Безчувствено остави ме сама.

В: Отиде си, но друг един ще пази
сърцето ти от скръб и самота.

Н: Отиде си, а мислеше за нея.
И мъката пред мене той избра!

В: Отиде си, но друг един копнее
да ти покаже, как грешиш сега... /целува я/

Останалите излизат и ги оставят сами.

Седма сцена

Жорж: /крещи/ Диана, как можа да ме измамиш!
Ако ме чуваш, моля ти се, спри!

Мариела: Ако на питиенце ме поканиш
утеха ще ти бъда до зори!

Ж: Разкарай се от пътя ми, глупачке,
отдавна уморих се от лъжи!
Щом искаш толкоз, ето ти стотачка,
но само ме на мира остави!

Хвърля й банкнотата на земята, тя се навежда и я взема без да се колебае.

Любовта: /хваща Жорж под ръка/ Май повече от мене имаш нужда!

Ж: Обичах я! Обичах ли я аз?

Л: Това не знам. Скръбта ти ми е чужда.
Отивай си, за сън е този час.

Ж: Но вчера точно ти ми се присъни!

Л: Така е, да. И днес ще дойда пак.

Ж: Ала защо се вмъкваш в мисълта ми?

Л: И аз не знам. Да кажем, че е знак.

Осма сцена

Мариела ходи в тъмното сама с банкнотата в ръка. Отваря се една врата, оттам се подава Тодор.

Мариела: Какво, нима до мен накрая стигна?

Тодор: До теб? Та аз не знам коя си ти.

Мариела: Обаче преди малко ми намигна.

Тодор: На казвай, че тогава се смути.

М: Смутих се, да. Твърдеше, че ужасно
си влюбен във онази там жена,
а гледаше ме парещо и страстно...

Т: Тя моя не е никога била,
а неин бях пък аз ненужно дълго...
Не зная сам, с какво ме окова,
ала като самó дете на тъмно
се чувствах, щом далече беше тя.

М: А днес не те е страх от тъмнината?

Т: На робския живот днес сложих край
и знамето развях на свободата.
А смятах, че животът ми е рай... /натъжава се/.

Пауза.

Т: Ще влезеш ли?

М: Не мога! Много бързам.
Но знай, че пожелавам ти успех.

Т: Ще влезеш ли?

М: Не. Мисля да си тръгвам.
Това, което търсих вече взех. /показва банкнотата/

Пауза.

Т: А утре ще отидем ли на кино?
Към два часа например следобяд?

М: Тогава вече няма да ме има
в главата ти и в новия ти свят.

Т: Напротив, много искам да отидем,
но по-красиви, мъдри и добри.

Мариела мисли известно време.

М: Добре тогава, утре ще се видим.
Но таз, която днес съм, забрави.

Тодор се прибира вътре. Мариела прави на топка банкнотата и я хвърля на земята.

Светлините угасват.