автор: artcook

Иван (защото в тази дупка не живееше никой друг) се събуди. Нямаше идея колко е часа. Нямаше идея кой ден е днес.
След като се издрайфа и се изсра и след продължително взиране в календара и не малко опити да си припомни хронологията на събитията от последните дни Иван (защото в тази дупка не живееше никой друг) установи, че бе пропуснал един ден. Или денят го бе пропуснал. Все едно – 13 февруари липсваше от живота му. Смътно си спомняше някаква неясна мастурбационна серия, която явно не бе се увенчала с успех, съдейки по липсата на каквито и да било следи по тялото му или по мебелите по които се въргаляше. Но тя би могла и да е от събота. А неделята просто я нямаше.
Иван се почуства малко ограбен от загубата на Неделята. Но не много, защото имаше опит. Лошото беше, че днес явно бе понеделник и това естествено не бе добре дошло за положението на работното му място. Отказа се да се сети къде работи. После пак се замисли и с мъка установи, че освен че е понеделник, датата би трябвало да е 14.2. Я! Егати! - си каза сам Иван (защото в тази дупка не живееше никой друг). Ами то било празник, майна! (Самият Иван не беше от Пловдив, но веднъж успя в продължение на два дни да чука една циганка от Асеновград и от тогава често се обръщаше към себе си с това местоимение – защото в тази дупка...).

След малко Иван беше в празнично настроение. Изпи 2 бири за отскок. Пусна си порно по Булсатком и се учуди, че не са му го спряли, защото от дни четеше съобщението за неплатена сметка. Но сега вместо съобщение имаше някакви негри и/или негърки, но беше трудно да се установи дали мъжете бяха двама или жените, но със сигурност беше тройка.
Сигурно бяха пуснали бонус за Св. Валентин.
Мярна му се кур на който би могъл да завижда и затова реши да си опържи суджук. После си наля ракия. Седна пред телевизора. Опита се да установи колко е часа, но без успех. Поля дистанционното с ракия и го избърса в омачкания губер на креслото. И след малко заспа.

После се събуди и видя някаква мацка с коса, която му напомни за съседката от долния етаж. Иван се надяваше някога да я опъне, но надали би я срещнал трезвен, за да я заговори, а и го беше страх от мъжа й, който изглеждаше бая баровец. Затова си потърси члена и затвори очи. За жалост не можа да направи нищо съществено освен да се залее с мазнината от пържения суджук. Усети се ужасно безпомощен и за пръв път от много време му се прииска да не е сам в тази дупка. Но нямаше никого. И затова се наложи да надигне сам изтощеното си, затлъстяващо, космато и порутено тяло, да го закара в банята и да се изгори жестоко с прекалено топлата вода на топлофикацията, чиито сметки не бе плащал от месеци. „Да ти еба шибания празник” – си каза Иван на ум (защото нямаше на кого да го каже) и се усети много нещастен.