Вярваш ли
в Голямата Любов,
когато ти разпънат
жива клада
и огънят
целува те със зов,
а всъщност
е докрая
безпощаден.
Вярваш ли,
че може да боли
босата прегръдка
под върбата,
а светът да бъде
в две очи,
които те крадат
от тишината.
Вярваш ли,
че можеш да летиш
в нощи,
лумнали,
като вселени
и понякога
да опростиш
нечии,
чужди мигове
стаени.
Вярваш ли
в Голямата Любов,
неподвластна
даже на съдбата,
а може би
е приказка и зов,
измислена
да сгрява самотата.
Вярваш ли?