автор: artcook

Иван се беше надървил яко. Бе гледал порно цял следобед и едвам издържа до шест часа, когато мъжът на Ангелина отиваше на работа.
Към пет беше готов да се оправи сам, за да намали напрежението, но се уплаши, че после може да не му стане и успя да се въздържи след като изпи две студени бири почти на екс. Повика такси и по пътя се размина с бледо жълтата жигула на мъжа на Ангелина. Как се казваше? Все му забравяше името.
Тя се ядоса много, че не е предпазлив и е дошъл толкова рано – какво ще стане ако Андрей (уф, да бе – Андрей) е забравил нещо и се върне? Само че Иван я повали на кушетката много бързо и сръчно и така стисна гърдите й, че тя набързо забрави за притесненията си. Възбуди се мигновено, затвори очи и пак си представи, че върху нея лежи самия Бойко Борисов. Само дето Иван мирешеше на чесън и бира, а на нея и се струваше невъзможно Бойко Борисов да мирише така. Допускаше, че може да мирише на хубаво уиски, но не и на чесън. И докато мислеше тези неща усети как нещо топло се разлива между краката й и стана мъчно и съвсетно, че мами така мъжа си. Той не беше лош човек, но пък как се извъди такъв мухльо. С две висши, а работи като пазач, и то добре, че братовчед му го уреди.
Ангелина спря да мисли съвсем докато Иван се миеше в банята и довърши с пръсти това, което той не беше успял. Вече се справяше все по-рядко и ако не я беше страх, че ще й отмъсти отдавна да го беше разкарала.

На сутринта Ангелина взе автобуса до близкия супермаркет. На голямото кръстовище имаше задръстване – автобуса не помръдна няколко минути и след малко шофьора отвори вратите. Тя слезе и тръгна пеша заедно с една позната от бившата й работа. Заговориха се за глупости и се закискаха и не обърнаха внимание на премазаната кола в средата на кръстовището – бледожълто жигули. Как се казваше мъжа й – а, да, Андрей – се бе натряскал яко на работа, защото се съмняваше, че жена му изневерява и се бе набутал под един син, опръскан с бетон самосвал. Пожарникари лениво режеха каросерията на колата, за да го извадят. Лениво, защото нямаше смисъл да бързат.