автор: Anych

Довечера ще бъда цяла в бяло –
ще съм пречистена сълза след дъжд.
Нектар ще бъда в плодове узрели
и къшей хляб от разлюляна ръж.

Ще чакам теб под звездния ни купол
и като фар в морето ще трептя.
Ще бъдеш цел – а аз ще стрелям в упор
с куршум любовен право във плътта.

В легло от рози аз ще те положа
и всеки грях от нас ще съблека.
До теб ще легна в цветното ни ложе,
Във твойте вени буйно ще тека.

Целувка във косите ще закича
от устните ти с цвят на цъфнал мак.
Дали тогава „твоето момиче”
в жената в мен ще разпознаеш пак?

Със утринния повей ще събудим
тъй дълго тлялата във нас любов.
И всеки процеп, зейнал помежду ни,
ще стегнем здраво в стоманен обков.

Ще тръгват неутъпкани пътеки;
отгоре изгревът ще заблести.
Ще бъде утро – след Разпети петък –
два гълъба ще литнат – аз и ти...