автор: vesan

Над себе си да се посмея
веднъж си наумих;
“Без друго – викам – не умея
да пиша свестен стих,

поне да бъда злободневен.”
И съчиних памфлет -
такъв един, разпален, гневен
към мен. Но за късмет

памфлета ме засегна остро,
дълбоко нарани ме.
Като самотен кит на остров
изхвърлен, мойто име

бе смазано от тежестта му.
И мислех си обиден;
“О, Господи, какъв съм само
глупак, да се не види!”

Но в този мрачен миг от Бога
получих сякаш знак;
“Да бъда – казах си – не мога
обиден от глупак!”