автор: bojenski

Не ми е лесно да напиша стихове за Пеньо,
когото даже жив не съм познал.
За който знам от негови поеми
и от предания, че честно е живял.
Когато мина покрай мъж във ватенка облечен,
когато видя скеле на завод,
все там очаквам да го срещна
с поглед светнал от любов.
Постъпя ли почтено в случай
или почувствал ритъма на новия живот
в мен расте увереност гореща,
че бъдещето пеньви герои
на своите напукани ръце ще донесат.
Ще кажат:
- Ето... потрудихме се. Да ви видим вас.
Бранете построеното и го пазете като свидно нещо,
а трудно ли ви е спомнете си за нас!
А той макар да не пътува вече
човек ще си остане за напред,
защото има нещо славно, нещо вечно.
в това да бъдеш символ,
пулс на двадесети век.