автор: bardo

     Спука се едно гърне.
     - На късмет е!
     - Ще върви по ...?!
     Гърнето беше пълно с въздух. Стар, прашясал от лепкавата паяжина на времето.
     Измъкваше се тихо, беззвучно и внимателно. Не познаваше този свят - беше затворен мнооого, много отдавна в тясното пространство между къкрещия боб и слепения с тесто похлупак.
     После го забравиха. Къде ли не го подмятаха, докато не подпряха саралията с него, когато й се счупи крака.
     До днес.
     ... Бобът първо беше вкиснал, после изсъхна, после се спаружи, разпраши и остана само спомена с миризма на джоджен.
     До днес.
     ... Ставаше все по-широко.
     Един ден се вмъкна ларва на молец. Взе да си похапва от мерудиите. Нахрани се, заспа и заовива с паяжина голото си тяло. После молецът излетя, но бързо кацна на стената - нямаше небе, слънце и луна, а само тъмнина.
     Но за какво са на молеца светила?!...
     Достатъчно било да има за храна, дори без слънце и луна.
     Умря. Самотен. Не успя рода да продължи - нямаше с кого...
     До днес.
     Въздухът - свидетел на живота под глинения похлупак, сега доста натежал, пълзеше между счупени бутилки, спринцовки, обувка в нечий крак и пищен бюст от спортна страница на ежедневник.
     Сладникав някак беше местният събрат - неподвижен, напластен, с лепкав влажен аромат.
     - Здрасти! Как я караш, брат?
     - Хелоу, пич! Ти отде изскочи в този ретро стил?
     - Бях в гърнето. От преди...
     - О, веднага чатнах, че си архетип! В галерията скъпо ще те оценят - стар, екологично чист!... Виж ме на какво приличам - млад, а толкоз напластен, лепкавосладня, а ти - блестящ, прозрачно чист... Изглеждаш вечен! Аз остарях от наркотици, застоялост, грях...
     - Плашещо звучи! Аз мечтаех да изскоча през някоя пукнатина - да видя небе, слънце и луна и после да умра!...
     Всъщност там, в тъмата, била е мойта свобода. Но вече спукано, гърнето времето не може да слепи!...

                    Свободата,тъмнината,
                    кръста, минарето...
                    Всичко!
                    Само паяжини, прах, мечти...