автор: Evanescence

Когато издъхвам безсилна - кажи ми -
и с болка са свити крехките пръсти,
кой ще извика моето име ?
(това, със което сама се прекръстих)
Имам ли право безкръвна да падна?
С мен се сравнява с земята светът.
Себе си трябва от мен да открадна,
в моя поток аз сама съм брегът.
В моя зефир е изтлял тюркоазът.
(Господи, колко внезапно изгря
първият ден!)
Изтежко не газя,
но даже неволно, незнайно творя.
Даже когато за сън закопнея,
драконът в мен е надигнал глава -
или във огнена есен ще крея,
или във пролет прохладна - цъфтя...

А всъщност... мечтая за моято лято -
тихо сред дъхави сухи треви,
нежно със тъмни къдрици развято,
синьо сред шепнещи морски вълни...