Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: PetiaDilova
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14158

Онлайн са:
Анонимни: 270
ХуЛитери: 1
Всичко: 271

Онлайн сега:
:: Marisiema

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИ нормалният сред лудите е луд...
раздел: Есета, пътеписи
автор: PM

Повечето хора биха казали, че едно съчинение винаги започва с увод. Но защо? Защо това е толкова задължително, след като тези неща трябва да се различават едно от друго?
Лудост ли е да не напишеш такъв или по-скоро е лудост да бъдеш като останалите пишейки такъв? Защо всички безлични гласове отговарят дружно:
– „Ти какъв си, че да казваш кое е вярно и кое не? Бъди като нас! Така ни плашиш, въпреки че не го разбираме.”?!
Представете си едно място, място където има много лица, но малко стойностни души. Представете си направо това общество. Сам ли съм в него, въпреки че усещам, че има някой? Сам ли съм?!
- „Не!” – отговаряте вие – виж всички около теб – „те също са живи – както теб.”
- Дали? Дали това е вярно?... Да си жив не означава ли да имаш вяра и желания?
- „Не” – отговаряте пак дружно вие – „Какви са тези недоказуеми неща, за които пишеш? Защо никой от нас още не е напшисал книга по този въпрос? Тези неща не съществуват!”
...и явно пак оставам сам, търсейки някой, който да спре болката и мъката, чакайки и вярвайки в него. Някого така желан и толкова ми нужен. Дали наистина аз съм лудият сред вас нормалните или вие сте страхливите и лудите!?...
Сега предполагам стана място за „заключение”. Но защо да пиша? Защо да пиша аз заключение? Не трябва ли вие да си направите своите сами и без да ви помагам?
- Пиши – какво есе е това тогава, щом не пишеш? И защо въобще го пишеш това съчинение, щом не искаш да го пишеш – като нас – както трябва!?
- Защо ми е да съм като вас? Нямам ли право да бъда себе си? Нямам ли право да съществувам? Нямам ли?... Нямам ли право да мисля и чувствам!?


Публикувано от aurora на 11.02.2011 @ 15:17:29 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   PM

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Сюжет за една реклама
автор: LeoBedrosian
1093 четения | оценка 5

показвания 68106
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"И нормалният сред лудите е луд..." | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.