Бях заспала дълбоко и така, понесена с лодка по спокойното течение на съня стигнах до центъра на съзнанието си. Пляснах доволна с ръце и тръгнах да се разхождам, вдишвайки аромата на тайните мисли.
Но аромат нямаше, а вместо него пареща болка изгаряше ходилата ми. Погледнах надолу – краката ми газеха в бял пустинен пясък, който се простираше от тук до безкрая! Наведох се да го разгледам и разпознах там собствените си мисли. Хванати една за друга, ситно наредени те се свързваха в съвършената хармония на гладкия пясък, който ме изгаряше. Бяха толкова многобройни и така задружно обединени, че докъдето ми се простираше погледа виждах единствено пясък. Тръгнах да вървя, за да търся оазис, но пясъкът сякаш само нарастваше и вместо прохлада се сблъсквах с огромни пясъчни дюни и пясъчни бури, които изникваха сякаш от нищото. Усещах се малка, безпомощна, нападната от собствените си хищни мисли. И тогава реших, че най-добрият начин да се справя с тях ще е да ги изолирам от себе си и така да погубя изгарящата им сила. Реших също, че за да избягам от мислите трябва да стана толкова силно физически активна, че аз да се превърна само в движение и то щеше да бъде моя щит! Така започнах да бягам. Първо по-бавно, после по-бързо и по някое време вече спринтирах. Чувах само учестеното си дишане и тупането на сърцето ми и вече не помнех защо бягам, но знаех че е много важно и че е свързано с някакви пясъчни дюни, бури и демони, и страх, или нещо подобно, но не помнех точно какво. Тичах, но странно – не ми беше топло, даже напротив, студът започна да прониква навсякъде в тялото ми. Първо се вкочаниха ръцете ми, после бедрата ми и накрая, когато замръзнаха и ходилата ми паднах като отсечена. Усещах как лежа свита на някаква чужда и ничия земя и как се страхувах, защото като че ли нещо ми липсваше, само че не знаех какво, а и нямаше как да разбера (нали бях изтръгнала от себе си всичките мисли!). И тогава, когато вече студът беше проникнал във всяка част на тялото ми, чух отнякъде една птичка. Заслушах се и тя пееше толкова хубаво, че ми се поиска да я сложа на гърдите си, за да я чувам по-добре. Сякаш прочела мислите ми тя скочи върху мен и започна да пее чудно хубава песен. За далечни земи, за смели царе и достолепни мъдреци, за приключения на млади войни и красиви танци на млади момичета. Толкова красиво пееше тази птичка че не съм разбрала как тя е излетяла от гърдите ми, а аз – омаяна от нейните истории съм тръгнала след нейната песен. Така обиколих много царства и девствени места, преспивах в чудни дворци и шатри на стари магиосници, берях плодове от райски градини, а сънят ме люлееше на ръцете си.