автор: hudognika

Къде си Исперих,ти син Кубратов ?
Къде остави бойно стреме...,
че да размахаш оръжието свято,
създало българското име...?
Защо не яхнеш коня си крилати
и воглаве със смелите си войни
да препуснеш по земята наша,
която стене в мъки и неволи ?
Развей ти знаме гордо
пред днешните водачи
и накажи ги войне,
за България,която плаче...
Че с колко много сълзи
земята ни злощастна
принудена е днеска
за дългове да плаща...
А дълговете всеки
и дори детето знае
не прави ги народа,
а жадните за пая...
Но те насита нямат -
с лъжа към пая тичат-
за тях е златен залък
и в него те се вричат.
За него са готови
земята да целуват...,
но мъките народни
много скъпо струват !
А сълзите множат се
и край потокът няма,
докато политлъжата
стои на пиедестала...
От ден на ден за жалост
народът бавно гасне.
Но така ще бъде,ако не порасне!
И няма шум и тропот
от Исперихови ездачи.
Историята надава вопъл,
към бъдещето крачи...