Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: PetiaDilova
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14158

Онлайн са:
Анонимни: 252
ХуЛитери: 0
Всичко: 252

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНа къде отивам. Пътя по който вървя.
раздел: Есета, пътеписи
автор: mitko_jordanov

/събудено от Хорхе Букай/

Спрях колата за да разгледам картата. Дълго бях карал по път без посока. Оставен на себе си напредвах без да знам на къде. Мислите препускаха, картините се сменяха, не обръщах внимание. Единственото важно беше да се отдалеча от там където бях. Сега не знаех къде съм. Кое е от значение, че не знам къде съм или, че не съм където бях. Разбрах, че не мога да остана където съм, че движението ражда живот. Направих първата крачка и пристигнах тук, но не знам къде е тук. Не беше зле докато пътувах, бях зает с шофиране, с песента на колата, със светлинките на таблото, с инстинктите и нагоните си, но спрях и пристигнах. Не знам дали загубих пътя или намерих загубената си същност, няма значение, нали бях в примирие със себе си, пътувах, но тогава защо спрях. Уморих се да шофирам или се уплаших защото не знам къде отивам. Нали е път, има движение, движението ражда живот. Значи докато пътувах живях, защо спрях. Мога ли да живея без да знам на къде пътувам. Мога ли да пътувам без да знам къде ще пристигна. Когато пристигна ще бъда ли аз или ще е някой друг. Ако съм друг какво като съм там, ако съм тук, какво като съм аз. Затворих картата и включих на скорост.


Публикувано от Administrator на 09.02.2011 @ 17:06:27 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   mitko_jordanov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Сюжет за една реклама
автор: LeoBedrosian
1093 четения | оценка 5

показвания 67903
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"На къде отивам. Пътя по който вървя." | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: На къде отивам. Пътя по който вървя.
от ATOM на 09.02.2011 @ 18:39:26
(Профил | Изпрати бележка)
Двивението ражда външно впечатление, за сметка на върешното пребиваване.
Аз лично бих го определил като обратното на живот.