автор: mitko_jordanov

/събудено от Хорхе Букай/

Спрях колата за да разгледам картата. Дълго бях карал по път без посока. Оставен на себе си напредвах без да знам на къде. Мислите препускаха, картините се сменяха, не обръщах внимание. Единственото важно беше да се отдалеча от там където бях. Сега не знаех къде съм. Кое е от значение, че не знам къде съм или, че не съм където бях. Разбрах, че не мога да остана където съм, че движението ражда живот. Направих първата крачка и пристигнах тук, но не знам къде е тук. Не беше зле докато пътувах, бях зает с шофиране, с песента на колата, със светлинките на таблото, с инстинктите и нагоните си, но спрях и пристигнах. Не знам дали загубих пътя или намерих загубената си същност, няма значение, нали бях в примирие със себе си, пътувах, но тогава защо спрях. Уморих се да шофирам или се уплаших защото не знам къде отивам. Нали е път, има движение, движението ражда живот. Значи докато пътувах живях, защо спрях. Мога ли да живея без да знам на къде пътувам. Мога ли да пътувам без да знам къде ще пристигна. Когато пристигна ще бъда ли аз или ще е някой друг. Ако съм друг какво като съм там, ако съм тук, какво като съм аз. Затворих картата и включих на скорост.