автор: yanchulevkiko

Летя.
Под мене са купища облаци,
а под тях Земята е скрита.

Кръжа.
И не мога да видя гроба си
и жената, която все пита
“Защо?”.
Не мога да видя гробарите
със катраненочерните фракове...
Закон!
Нямам право да ходя по гарите
и да чакам пристигащи влакове!
Така...
Не мога да хващам зараза.
Не мога да тичам из нивите.
И даже не мога да чувствам омраза.
Защото...
не съм между живите.
Летя...