автор: ra4e-ton

От липсата ти дреха си ушивам,
скимти в джобовете закотвена любов.
Минутите засаждат ме с коприва,
провисват сляпо дните в пещерен обков.

За нощите да не говорим колко
безумно тихо и лишено от живот
издишат самота и вдишват болка.
В прегръдка ме заключва звезден октопод.

Събуждам се без сън и спя наяве,
ритмично местя тялото си, крак след крак.
Израждам себе си във стържещ навик,
изливам се над нищото като живак.

Приведена, оковите си влача –
потракват месеци, години, векове...
Но ето там, на ъгъла на здрача,
ме чакаш ти... с букет от смях и върхове!