автор: cezonia

Остани! След мълчанието щърбаво
думите сами ще литнат като ехо подир чанове.
Остани по навик стар и не за дълго,
многоточието просто си играе с двама ни.

Остани в риданията на нощта притихнал,
а аз със теб до изгрева да бъда обещавам,
луната ни изпраща лъч - копринено приспивен,
а слънцето ще ни дари с лъчите на раздялата.

Остани! Изглежда тази нощ ще е последна -
такава неспокойна, във съмнения обвита,
на сутринта, преди раздялата в очите ни да легне,
ще ти приготвя липов чай и торта от бисквити.