Пия кафе.
Следобедно кафе.
Почти горещо е.
Със мъничко сметана само.
От теб директно
го отпивам -
от устните ти,
целия попивайки те.
Отделно има аромат
на ябълка с канела,
от теб останал някъде...
Не бързам.
На малки глътки го приемам.
Колкото даваш
точно толкова си вземам.
И вместо шоколад
отхапвам си от теб.
По-малко.
Разтапяме се.
Заедно.
Стопявам се.
На захар ставам,
полепвам
на чашата в ръба.
Очите ти ме проследяват,
като очи на лакомо хлапе.
Вълшебно е следобедното ми кафе...
Целувам те.
Целувам те.
Целувам те...