Когато виждаш, че правият път води в кланицата, не трябва да си затваряш очите и да следваш кравата-предателка като всички останали от стадото.
Трябва да експлодираш. Да излезеш от релси. Когато магистралата води в ада, единственият шанс да оцелееш е да разбиеш мантинелата и да се хвърлиш в скалите, убеждавайки се, че ще полетиш като ангел.
- Ще отворя водката. Секс в мисионерска поза е по-вълнуващ от теб докато караш.
- Водката, 2 рома и Джак, това ли остана?
- Изпихме Джака в миналия град с онзи клошар - довърши Ани и разтегна ръце, разкривайки надписа "Спаси девственица. Изчукай мен вместо това." на тениската си.
- Отвори я, защо не. Лиши ме от всичко, дето имам - отвърнах й и натиснах газта. Нямах търпение да стигна до следващия град, защото не ми стискаше да се натряскам при този път с толкова остроумно подбрани препятствия. Щом пристигнем, ще разкажем в блога си за сексуалните ни приключения с дъщерята на кмета в лъскавата им църква. За алкохолните оргии, които си инициирахме в кметството. Нямах търпение да опожаря цялото моралистично лицемерие. И да си заформим нов малък бал на греха в следващия град. Не ползвахме карта. Ако ни трябваше да имаме представа къде отиваме, си взимахме проститутка. Ако трябваше да си изкарвам пиенето с нормална работа всеки ден от определен час, може би вече щях да съм се хвърлил от самолет с бутилка Джак вместо парашут.
- Учудващо е колко по-очарователен можеш да станеш с малко старание от моя страна - подхвърли Ани и обърна бутилката. - СПРИ! - изкрещя младата развратничка и гумите засвириха симфонията на рязките спирачки в асфалта. - Виж я! Дар от бога е, че нещо толкова красиво чака на стоп!
- Колко налудничаво от страна на Бог да дава нещо на нас.
- Още ли не схвана, че ще злоупотребяваме всеки път, когато го прави? - Ани изкриви усмивка на красивото си лице. А прекрасното създание отвори вратата и заговори.
- Ще ме качите ли?
- Каква прекрасна идея! - отвърнах въодушевено аз. - Заповядай отзад. За къде си, нова приятелко?
- Произволград, но не се съобразявайте с мен. Много ви благодаря, че ме качихте. Щях да си стоя цял ден там.
- Какво съвпадение! - възкликна Ани. - И ние искаме да стигнем точно там!
- Това трябва да е знак на съдбата! - възхитих се театрално. - Ти ще бъдеш нашият навигатор, прекрасна нова приятелко - погледнах момичето през огледалото и виждах, че то вече осъзнаваше грешката, която е направило като е влезло в колата. Беше толкова сладко уплашена до смърт, че нямаше как да не продължа.
-На колко си години, чудесна нова другарко?
- Седемнайсет - прошепна тя.
- Седемнайсет? С една дума, ако сега ти посегнем, няма да е само изнасилване, ами и педофилия? Така ли е по закон? Знаеш, че не ги разбирам много - погледнах към Ани, която бе завършил правист.
- Има ли значение. Тя няма да ни съди, нали душко - добричката ми развратна приятелка се усмихна мило към невинното момиченце. - Защото няма да я изнасилваме, имам предвид - довърши Ани, когато видя, че детето е започнало да плаче.
- На завоя в ляво или в дясно, любов моя? - попитах момичето.
- Наляво - едва продума то.
Скоро стигнахме в Произволград. Отворихме му вратата и то изтича навън.
- Не забравяй да се обаждаш! - изкрещя й Ани. Веднага след влизането ни в града започнахме да търсим забележителности. Трябваше да ги допълним към колекцията ни от снимки как аз пикая на фона на архитектурно чудо. Над 60 кметства, Тадж Махал, Хеопсовата пирамида, 8 парламента. След като свършихме с това, преминахме към вълнуващата част. Извадихме куфара с фалшивите пари, постарахме се да изглеждаме делово и тръгнахме в търсене на нещо вълнуващо. Намерихме дискотека.
- Помниш какво обсъждахме онзи ден, нали?
- Тъй вярно! - отсече Ани.
- Напред тогава.
Тя нави охраната, аз потеглих към диджея. Пазарихме се за фалшивите ми пари и се съгласи на двеста лева.
- Виенски валс?
- Да! Ето диска.
След десет минути около нас имаше осем наемни купчини мускули, които избутваха тълпите наоколо. От колоните вместо Азис мощно изригваше виенски валс. И ние танцувахме, а около нас се бе оформила стена от мускули. Тъкмо когато започнах да се уморявам, десетките псувни наоколо ме заредиха с енергия. След час останахме само ние и тогава напуснахме.
Повечето хора живеят в някакъв странен транс. Страхуват се да не си помислят нещо лошо за тях. Притесняват се от останалите. Градят стени от недоверие. И продължават да си вървят напред по очертанията на странния си морал.
Наехме си някаква проститутка с фалшивите пари и й обяснихме, че се възбуждаме ужасно много, когато някой рецитира гол "Опълченците на Шипка" с високоговорител на средата на площада (платихме си за пълна програма с фалшивите пари). Междувременно се напихме с някакъв нов клошар, купихме му нови дрехи и му дадохме 300 истински лева. После взехме стая и правихме изобретателен, творчески и извратен секс.
На другия ден намерихме градския съвет. С 500 фалшиви лева ни допуснаха .
- Здравейте, драги съграждани! - извиках и влязох наперено със суитчера си с надпис "България на три планети!!!". Точно в момента, в който всички ни изгледаха, Ани свали своята тениска с "Бракът води до импотентност" и панталона си и остана по бельо.
- Извинете. Просто винаги съм си мечтала да се разхождам така из градски съвет.
- В момента заседаваме. Ще ви помолим да напуснете.
- И ние ще го направим! Веднага след като ви споделим предложението си!
- ЩЕ ВИ ПОМОЛИМ ДА НАПУСНЕТЕ, В МОМЕНТА СЕ РЕШАВАТ ВАЖНИ ГРАДСКИ ДЕЛА! - Ани извади осем пачки по 100 хиляди фалшиви лева и всички млъкнаха.
- Все пак нямате право да се бъркате в градските дела. Дори още сега ще отида да издам, че се опитвате да ни купите.
- Но не! Ние искаме единствено всички да се наредите и едновременно да си бръкнете в носа, докато стоите на един крак! След това ще ви дадем да си разделите всичките тези пари.
Спогледаха се. Чу се шепнене.
- Добре, съгласни сме - каза председателят.
- Прекрасно! - всичките костюмирани като пингвини застанаха, наредени с пръст дълбоко в носа и един крак във въздуха. Направих снимка за блога. Ани започна да хвърля парите и всички започнаха да се бутат, за да ги вземат, докато аз снимах.
- ХЕЙ! ТОВА НЕ СА ИСТИНСКИ ЛЕВОВЕ! - изкрещя председателят и ние спринтирахме към колата. Развратната ми приятелка си остави дрехите в градския съвет и скоро летяхме в колата си.
Докато Ани качваше новите материали в блога ни, аз ни закарах в следващия град.
- Ще отида да купя пиене - каза тя щом стигнахме, а аз кимнах.
Повечето хора толкова са свикнали да са безсилни, че вече са се отказали да се опитват да не са. И просто продължават да си ходят към кланицата. Но ние притежавахме целия свят и не се притеснявахме да всяваме смут навсякъде. Никой няма право да ни казва какво да правим с нашия си свят.
В страничната улица пет скинхеда ритаха някакво дете. Моралните хора наоколо упорито се опитваха да не го забелязват. Беше учудващо как никой не му се скара да не пищи толкова, че ги депресира. Истината е, че не можеш да живееш напук на всички и да не се страхуваш какво ще си помислят без да си абсолютно влюбен в себе си. А не можех да се обичам, когато пропусках такива моменти.
- Момчета, момчета! Какво правите? Стига.
- Кво се бъркаш бе? - единият симпатяга с дилдоподобна глава ме погледна животински и ме замери с блатния си дъх.
- Ами реших, че не е много хуманистично от ваша страна да пребивате до смърт момчето - споделих аз, осъзнавайки, че май нямам точен план.
- НЕ МОГА ДА СХВАНА ЩО СЕ БЪРКАШ КЪДЕТО НЕ ТИ Е РАБОТАТА! -изкряка гологлавият морален човек. - МОМЧЕТО РИСУВАШЕ ЛАЙНА ВЪРХУ КАРТАТА НА БЪЛГАРИЯ!
- Ужасен грях в действителност! - започнах философски аз. - Но в ей онази кола там има бутилка и половина ром! - посочих и преди да продължа с речта си, усетих как нещо стъклено с безкрайна маса се стоварва върху главата ми. Каква чудесна история би излязло от тук! След това усетих кубинките, които се забиваха в разлчини части от тялото ми. За момент всичко това спря. Аз изплюх кръв не особено доволен и чух как колата ми запалва и потегля. Очевидно ключа също е бил в колата освен рома. Моралните хора наоколо продължаваха да не ни виждат. Ани запристъпва към нас с три нови бутилки.
- Защо винаги вълнуващите неща се случват докато мен ме няма?
- Съдбата те мрази, предполагам – отвърнах, проверявайки колко здрави части са ми останали.
И ние станахме. И аз написах своята прекрасна схватка с гологлавите ни приятели, само че ги направих пет пъти повече и прибавих дракон на тяхна страна. И си мислех какъв късмет имам, че всички интересни неща се случват на мен. Имах ясното съзнание, че съм лош човек, но също така осъзнавах, че съм ужасно готин. А всичи морални хора наоколо всеки ден носеха хомота на малодушието и липсата си на въображение. Нямахме ценности, но правехме чудесен секс. Не вярвахме в идеали и в светии и в истини и крави-предателки, но летяхме над скалите. И няма по-силен афродизиак от това да счупиш мантинелата.
Кравите-предателки, скъпи приятели, са се използвали в кланиците. Те си живеели там и водили другите крави към машините, дето ги режат. Предателката минавала през покривалото към машините и другите животни виждали как излиза невредима от другата страна. Те обаче нямали този късмет.