Когато бременни са небетата ми -
с оплодени мисли и слова,
подобно на зимните дървета,
сънуващи ябълкови цветове;
когато февруари набъбва,
а слънцето влюбено нарича
пролетно равноденствие,
аз се връщам еони назад
и съзерцавам водите си –
от ония времена, когато
земята беше безвидна и пуста.
Щедро наливам в съдинката
си от Изначалния нектар,
пеещ нотите на Светлината
и бавно си припомням
Причината да бъда тук, сега...