автор: miglena

В дланта ми
ти си
звездоока линия
на съдбовна вреченост
В твоите длани
аз съм
лунна орхидея
сред звездоравни на брой многоточия

В дъха ми
ти си
Горски Дух
от кадифен мъх и борови върхари
В твоите въздишки
аз съм
лекокрил елф
с кристало-прозирен силует

Долитам
безвъздушно прилепена
до очертанията на рамото ти
и без криле те въздигам:
маково-тревисто-минзухарено хвърчило
Вдъхваш
игличките настръхналост
по контурите на плътта ми:
словото претопила в нишка коприна,
за да не отлети в безкрая хвърчилото

Броя
точките на преплитане
притегляне + сливане + изравняване
и ги умножавам по нюансите на дъгата
с резултат: ефирът поруменява срамежливо
Отричаш
съдбата на звездите!
В дланта ми устни впиваш
и със своя знак ме жигосваш:
да не докосвам никой друг
и да ме има на света
с теб преплетена

без многоточия и послеписи