автор: ulianka

Недей размита облаци за мене,
аз пътя и в дъждовно го намирам.
И свят градя предимно денем -
то колко свят е, в шепи го побирам.

Но в него има място и за тебе,
за няколко приятелски усмивки.
Албум и снимка на беззъбо бебе
ми стигат, за да съм щастливка.

Недей разплита стълбата нагоре.
То ясно е - докрай ще се катерим
и само по душа - напълно голи,
там с тебе пак ще се намерим.

Но уж живота го държим на мушка,
а ний самите сме под прицел.
Къде наистина, къде наужким
по-малки сме и от трошици.

То колко свят е - две, три шепи.
И той е малък като зрънце.
През облаците трайно слепи
аз знам да си измислям слънце.