автор: hesperus

Нещо става - и навън, и в мен,
в ръцете ми, дори в косите.
И вятърът се е смълчал смутен,
приседнал в мрака под брезите.

Нощта е като силна мъжка длан,
но толкова далечна и студена.
Притиска тишината във капан
без изход - като в капка заледена.

И май че се изправих пред страха -
живот по права линия до края...
В какво ще си превърнем любовта,
ако ме спираш да мечтая?