автор: ivliter

МОНЕТАТА

В праха, в краката на просяка, грейва една изгубена монета. Спрял на нея, погледът му засиява. Но за кратко. Той си казва: "Една монета не прави богатство. С нея какво ли мога да купя? Нищо. По-добре да я оставя тук.
Ще я намери някой друг, на който тя няма да достига да си купи нещо отдавна желано. Ще й се зарадва, ще я вземе и ще я оползотвори. На мене тя няма да ми свърши работа."
И отместил поглед от нея, просякът отминава, повлякъл уморено крака по прашната улица.


ПЪЛНАТА УСТА

Работодателят е самодоволен. Той храни работниците си с топъл хляб и кебапчета. Дава им по бутилка изстудена бира. Уморените мъже лапат лакомо едри залъци. Дебелите им възлести пръсти приличат на кебапчетата които поднасят към дъвчещите уста. Няма нищо по-хубаво от пълната уста – тя не говори и никога няма да каже неприятна истина. Пълната уста измества центъра от мозъка на човека в стомаха. Уста която говори много, винаги я запълват с нещо. А може и с пръст да я затъпчат...