автор: aldan

Вселената се разболя от Времето. То скри всички часовници, за да обърка Бог. Времето беше бунтар. Малък хлапак, който мислеше, че може да не се подчини.
До едно време Времето успяваше да опакости всичко. Объркваше часовниците. Крадеше стрелките, крадеше цифрите, понякога крадеше и циферблата. При всичките си провинения, Времето все успяваше да избяга от твърдите и мазолести ръце на Безликите. И от ръцете на създателя си – Бог.
Обаче Бог беше упорит. Ежесекунтно, доколкото можеше да се определи такава мярка, той пращаше грозните си създания по петите на Времето. Първо изпрати Иронията, за да може подло да бъде вкаран в нейното легло и на сутринта – да бъде убит. После изпрати триглавите крави, за да бъде намушкано Времето в стомаха. Сетне, Бог реши да промени тактиката си и да влезе в демократични преговори. Изпрати Съдбата, обаче и тя не успя да се справи. Единственото, което предизвика у Времето беше гняв. Бунт. А накрая Бог пусна Безликите, умело насъскани от безглавия Гняв. Гневът жигоса Безликите с Омраза и ги насъска срещу Времето.

А Времето...Времето беше умно. В моментите, в които Безликите достигаха Времето, то умело открадваше по няколко секунди и си осигуряваше преднина. Чудовищна преднина. Така се гониха векове наред. Докато най-накрая Бог не се вбеси и не изкара Яда си срещу хората. Наказа ги по най-жестокия начин. Отне им гласовете, за да не говорят против него, а после ги уби, защото не успя да ги спре да мислят.

Тогава Времето се ядоса. Издълба една дупка в Нищото, а после я покри с невидим плат. В дъното на кладенеца пък постави острите Стрелки с върховете нагоре и даде на Безликите време, за да го настигнат. Безбройните безлики почти го настигнаха. Обаче паднаха в дупката на Нищото и се нанизаха на Стрелките. Отгоре им, Времето се смееше зловещо и победоносно.

Тогава Вселената започна да се свива. Така бе разпоредил Бог. Свиваше се, неподвластна на Времето. Така си мислеше Бог. Обаче Времето се съюзи с мащехата на Бог – Стихията. Тя пък привлече на своя страна един от любовниците си – Умът и неговата щерка – Заразата. Така Времето само чакаше да бъде спипано на тясно. Със сладките си думи, Стихията, Умът и Заразата, то беше непобедимо.

Вселената се свиваше, свиваше...умираха Звезди, Джуджета и хладни Скитници. Тозчас, Времето беше спипано натясно. Капанът и Двуличето си мислеха, че със сигнала до Безликите, ще се подмаже на Бог...

Така Безликите стигнаха до Времето, заедно с триглавите крави и тъкмо решиха да го сграбчат с мръсните си ръце, но Умът ги спъна във въжето на Илюзията, Стихията ги отведе в средата на Нищото, а Заразата зарази Вселената с любовта на Времето.

Тогава се установи Враждата между Бог и Времето.

И тогава нещата вече стояха различно – Бог го беше страх. Осъзна, че ще се бори само с дребните риби, докато не събере мощта, която му трябва, за да победи времето.