автор: Sluchaina

Карамелизирани макарони на фурна с ромова есенция. Това ям, дъвча бавно и се наслаждавам на ароматите смесeни в тях. Подредих си в чинийката точно 4 парченца, като моите четиpи мечти.
Имам четири мечти. Как звучи само, като имам четири ризи. Едната бяла, другата синя и така нататък. Едната за делник другата за празник и от тук нататък. А всъщност имам само една мечта, както всеки, да съм щастлива.
Щастието може да е много разнообразна смес от емоции, чувства и какво ли не. Колкото и да отричаме и колкото и да се правим на силни щастието, което си представяме винаги включва и някой друг. Така сме устроени заради четирите елемента, от които сме направени. Не може да си си самодостатъчен, колкото и да убеждаваш другите в това, понякога ти се ще, да не си сам, а с който и да е пък било то и с движещите се фигурки в телевизора.
Понякога обаче освен тях, ти се иска да има и някой болезнено близо до теб. Накой, който да те влудява със странностите си. Някой, който да ти показва, че има нужда от теб. Колко трудно се намира тоя някой. И защо е така? Защото си търсим огледалния образ, търсим някой като нас самите. И когато ни влудява със странностите си, след като мине беса, си признаваш, че всъщност повтаря теб.
Защо тогава се случва така, че се влюбваме и обичаме тоя някой, нали ни побърква? Защото обичаме себе си. Защото без познатото усещане и аромат, който ни държи дрогирани и не виждаме каквото и да било от трудностите или недостатъците, сме празни.
И понякога боли. Старо, смешно, клише, ама е така. Боли, мамка му, така боли, че гърлото ти умира самостоятелно от грип и не ти доставя въздух не само в дробовете, мозъка, ами и в съзнанието. И то се замъглява, а замъглили се то всичко отива по дяволите. Тогава болката ти се струва неописуема и какво става..почваш да я описваш И защо, кому е нужна твоята болка, защо да вгорчаваш и без това несладкото около теб? Това ти трябва на теб самия, за да ти олекне, за да я изкараш от себе си.
Но защо е това желание да я споделим с другите? Дали за да изглеждаш умен в собствените си очи или може би изтънчен, или пък не е за собствените ти очи?
Мисля си, че всички сме еднакви в стремежа си да споделяме каквото и да е и в стремежа си да го запазим, това същото което уж споделяме. Показваме се, уж душата си, а показваме това, което искаме да покажем. И дали има някой пред който се показваме истински...а изобщо знаем ли какво е истинското у нас? А може ви винаги сме истински? Може би в различните ситуации се показваме по ралзичен начин, но винаги сме си ние, значи винаги сме истински. Може би компромисите, които правим и тези на които сме склонни са всъщност единствено възможносто състояние на нещата в момента и следователно не са комрпомиси? Кой знае, кой знае?
Имам четири мечти. Едната е да виждам, другата да чувам, трета да вдишвам и четвъртата да усещам...теб.